О, колко често се случват неща като „Имам нужда да работя – мързелив съм, ще гледам друго шоу, ще пуша, ще пия кафе и тогава…“ или „Господи, най-накрая напуснах моята работа проклета работа, свобода! или „Не, днес ще дочета тази книга, а утре ще довърша статията“... Чудили ли сте се защо нещата стоят по този начин? В крайна сметка има обективни причини да се извършва тази или онази дейност, има дори мотивация и страх от възможни последствия. Но мързелът и пасивността понякога са много по-силни от най-лошите проблеми. Ето това е нещото. Мозъкът еволюира като гъвкав, универсален и бърз решаващ проблем. Притежаването на мозък прави животното много по-адаптивно, особено в екстремни ситуации. Всичко обаче си има цена: мозъкът е изключително скъп орган. При хората интензивно работещият мозък изразходва една четвърт (!) от ресурсите на цялото тяло. Друг проблем е, че мозъкът никога не е в покой; дори мозъкът в покой изразходва 10% от енергията на тялото, докато представлява само 2% от масата му. В допълнение, тялото просто не е в състояние да поддържа интензивна мозъчна функция за дълго време, след известно време неизбежно настъпва нервно изтощение. Освен всичко останало, мозъкът, лишен от необходимите ресурси (кислород преди всичко), умира почти моментално (в рамките на 5 минути) За мозъка е просто неизгодно да мисли! Затова той се стреми да се предпази от всяка умствена дейност, за да запази максимално енергията за себе си и физическото си тяло. Свършите някаква работа, след това легнете на дивана, пуснете телевизора или вземете книга и мозъкът ви веднага инжектира доза ендорфин в кръвта ви. Той прави това, за да консолидира необходимото поведение и стереотип на ниво рефлекси. Но има едно съществено НО... Когато се занимавате с умствена дейност, мозъчният ви кръвоток се увеличава, а с него кислородът и други полезни вещества в минимум. Всичко това допринася за добра физическа подготовка и дълголетие. Фактът, че хората с умствен труд живеят до дълбока старост, отдавна е доказан факт. Но от гледна точка на мозъка вие изразходвате непростимо много енергия за тази дейност, което не е рационално. И за мозъка е полезно да се превърнеш в мързелив примат, да легнеш на дивана, да обраснеш с мазнини, така че да започнеш да изпитваш задух с всички произтичащи от това последици - това е добре, това е правилно, колко пести се енергия! Човек инстинктивно се стреми да не мисли, докато не възникне нужда от това. Много животни, например котките, обикновено са постоянно в едно от двете състояния: или сънлива сънливост, или хиперактивност. Мързелът е двигателят на прогреса в най-буквалния смисъл. Мозъкът също така се стреми да установи възможно най-много предварително определени модели на поведение и да се включи само когато автопилотът не може сам да реши проблема. Такава оптимизация е характерна предимно за малки животни, но, както е лесно да се види, с минимално наблюдение, хората също я използват с всички сили. Често изглежда, че поведението на човек е глупаво и нелогично. Но в светлината на горното е съвсем очевидно, че човешкото поведение е абсолютно умно и логично. Въпросът „за какво си мислеше“ обикновено има прост отговор: нищо. Човешката природа е да не мисли за нищо и от еволюционна гледна точка това е най-печелившата програма. Разбира се, в съвременния свят по-голямата част от човечеството няма проблеми с хранителните вещества и не са необходими механизми за оптимизиране на потреблението на енергия. Но, уви, ние не сме в състояние да променим собствената си генетична програма; и няма гаранция, че различна схема на функциониране на мозъка ще бъде по-оптимална за хомо сапиенс. Да преминем от мисленето към паметта. За да разберем процесите на запаметяване и припомняне, е полезно преди всичко да научим едно просто нещо: човешката памет е непостоянна. Ресурсите на тялото се изразходват непрекъснато за съхраняване на информация. Мисля, че вече разбирате това!