От автора: За това колко е важно да спечелиш граници и след това да ги загубиш. В процеса на своето развитие човек първо трябва да спечели граници, а след това да ги премахне тях. Изглежда така изглежда здравословното личностно израстване – придобиваме личност, разцъфтяваме с цветовете на жизнена индивидуалност и след това тя се разтваря. Есенин пише, че „всичко ще премине като дим от бели ябълкови дървета“, но зад белия дим на ябълкови дървета по клоните ще се появят плодови яйчници. Плодовете са нещо, което трябва да се жертва, да се раздава. Те ще дадат нов живот, преставайки да бъдат себе си, психологията говори много за цветя, а духовните традиции говорят за горски плодове. От една страна, ние сме насърчавани да излъскаме себе си, да намерим вътрешния си глас, да придобием здравословно самочувствие, да се научим да уважаваме границите си и да казваме на другите, когато са престъпени. За нас е важно да разберем какво искаме, да можем да си поставяме цели, да конкретизираме задачи. Като цяло ние се занимаваме с шлифоването на диаманта, който сме ние самите. Този път започва много рано – в детството. Дадено ни е име, за да разграничим индивида от редица други. Като деца ние осъзнаваме границите на собственото си тяло и способности. Появява се страстта към израстването, изпълнена с мечти да станеш голям и силен. Има много неща, които ни отличават от другите хора – пол, възраст, ръст, тегло, темперамент и черти на характера, опит, знания, умения. Определено трябва да се научите да ги цените, за да оцените живота като цяло и себе си в него. За едно дете, а след това за тийнейджър и възрастен е важно да има собствено мнение, правото да взема решения и възможността да развие воля и отговорност. Ако нямате способността да изграждате здравословни граници, вие нямате здрава личност. Но това не е всичко. Ако рязането продължава и продължава, тогава от диамант се превръщаме в остро парче стъкло, което наранява другите. Продължаваме да се чувстваме като скъпоценен камък и да се възмущаваме какви несъвършени негодници са всички около нас. След като придобиете здрави граници, важно е постепенно да ги изоставите. Когато сте се научили да живеете със себе си, е време да се научите да живеете с другите, да си сътрудничите с тях, да разберете, че освен „аз“ има и „ние“. Освен това не сме „ние“, до които живеят враждебни и разглезени „те“ - това е същият егоцентризъм, облечен в одеждите на етноцентризма или друг изкривен колективизъм. Духовните традиции най-често говорят за тази способност за издигане над границите, призовавайки за изоставяне на Егото. Всеки от нас продължава да бъде себе си, но добива разбирането, че човекът до нас е точно като теб – остров в океана, нуждаещ се от близост. Познавайки добре собствените си възможности, започвам да разбирам как мога да бъда полезен на другите, уча се на сътрудничество, основано не на подчинение и дисциплина, а на отключване на потенциала на всеки човек. Зрелостта съдържа два прехода: от непознаване на себе си - към изолация и знание „Аз“, а след това от изолирана личност - до способността да надхвърлиш собствените си граници. Все едно се изкачвате по вита стълба. Изглежда, че сте се върнали към същия директен поглед към света, който сте имали като дете, но сега е нещо различно - откритост, основана на мъдрост.