Дълбокото дишане е пътят към постигане на осъзнатост Знаете, скъпи читателю, че дишането не е просто нещо, което всички вече знаем, знаем, че дишането е живот и ако спрем да дишаме , тогава Да спрем да живеем. Искам да говоря не само за дишането, но и за това какво е дълбокото дишане. Искам да говоря за релаксиращо дишане, за съзнателно дишане, за дишане и любов, за дишане и освобождаване на творческия поток на вашата красива душа, а също и за това защо това се случва благодарение на дълбокото и съзнателно дишане Изглежда, че всичко е просто и няма чудо, което може да се случи, ако просто дишате, защото винаги дишате, защо, опитайте се да спрете да дишате, това е жизненоважно. Да, това е така и каква е тайната, драги читателю? Как дълбокото дишане може да помогне? Ще ви разкажа една малка история, това е нещо като притча или духовна приказка за това как Господарят на Вселената е създал вас и мен, въобще всички ни. Как той ни вдъхна живот и как с този дъх, пропит с любов към това, че ни е създал и ни е вдъхновил към творчество, към живот и да творим себе си Имало едно време един Господар на Вселената, който създавал красиви кукли, извайваше ги от глина, от пластилин, издълбаваше ги от дърво, използвайки различни материали, кожа, платове, бои и много други, създаваше красиви кукли, много ги обичаше и се гордееше с тях. Дни и нощи, в пристъп на творческо вдъхновение, той твореше своите творения, които не само имаха свое лице, те сякаш оживяваха под любящата ръка на Майстора. Всяка кукла беше специална, изглеждаше, че още малко и те ще проговорят, ще оживеят и ще започнат да се движат изображение, в този момент куклата погледна своя Майстор и буквално оживя под ръцете му, под топлия му поглед. Нашият Учител работи така много, много години, но един ден усети, че ръцете му вече не го слушат толкова добре, очите му не виждат толкова добре. Майсторът беше стар. Той създаде много кукли, те го заобиколиха навсякъде. Той обичаше да им се възхищава, но тъй като много ги обичаше, започна да му се струва, че куклите искат нещо повече от това, което вече съществуваше, нещо повече от това, което той вече беше направил за тях. И тъй като Господарят на Вселената вече беше стар и вече не създаваше нови кукли, той прекарваше дни, като се възхищаваше на своите творения, нежно ги докосваше и говореше с тях, а след това един ден той чу куклите си да му отговарят . Очите им блестяха от живот, устните им леко се движеха, телата им бяха малко по-топли от обикновено, накратко, куклите започнаха да оживяват. Майсторът беше много щастлив и тъжен, плачеше и се смееше, осъзнавайки, че най-доброто, което може да направи за своето творение, е да му даде свобода, просто да пусне любимите си кукли на света. Всеки майстор много обича творението си и разбира, че неговите живи кукли желаят свобода, че най-многото, което е могъл да направи за тях, вече е направил – създал ги е с любов и любовта му им е дала живот. Всичко, което остана, беше да позволите на вашето творение да стане свободно и да избере своя собствен път. И тогава дойде този ден, Господарят на Вселената стана призори, той знаеше, че днес е важен ден в живота му, той взе всяка от своите кукли в ръцете си, гледаше я дълго и нежно, галеше я лице с пръсти, дори целуна тази кукла и, разбира се, когато куклата беше толкова близо до устните му, беше обляна от топлината на дъха на Учителя. Правейки това, Учителят не знаеше какви думи за раздяла да каже на любимата си кукли, но интуитивно им даде всичко, което можеше, даде им любовта си и им вдъхна частица от живота си. Знаете ли какво са почувствали куклите в този момент? Те се наслаждаваха на нежността и любовта, които се изливаха върху тях от техния създател, те бяха благодарни и поглъщаха топлината на дъха на своя Учител, попиваха с удоволствие и любов, попиваха и обичаха своя създател в замяна. Така те научиха диханието на живота, те разцъфтяха и оживяха от любовта на своя Учител и от топлината на Неговия дъх беше като благословение и подобно.