И така, какъв свят има едно дете в параноично-шизоиден стадий? Предполагам, че е много фрагментиран. Обектите, свойствата на обектите са разделени и фрагментирани. Човек може да си представи, че в този момент гърдата и майката съществуват отделно. Или по-скоро няма майка, но има гърда, която храни - добра гърда. И има лоши гърди - когато не се храни или се храни малко. В същото време гърдите и благосъстоянието са свързани. Добрите гърди означават храна и сън, а лошите означават лошо самочувствие. Няма никаква логика в детското мислене. Няма причинно-следствена връзка. Детето се ужасява от цялата тази фрагментация и възможността да изчезне в това разпадане на предмети. И психиката му търси как да противодейства на този ужас. И както е обичайно, става ни по-лесно, когато намерим външен обект, който да обвиняваме за проблемите си. Проектираме страха си навън. Тогава можете по някакъв начин да се преборите с него. Сега това е обект. Следователно детето проектира своя страх в лошата гърда. Сега тя параноично ще го нападне, а той нея. И той се асоциира с хубавите гърди и ги вкарва в себе си. Около този образ след това се изгражда егото на човека и неговата вяра, че той е добър и ще може да се предпази от загиване (нахрани, успокои) И така, говорейки за параноично-шизоидно, ние засегнахме малко често срещания феномен. в зряла възраст, когато Представяме си човек като виновник за всичките ни проблеми и го атакуваме в ситуация на разочарование. Нека да разгледаме този феномен от диаметрално различни позиции - силно разстроени хора, които са заседнали в детско състояние (например с диагноза шизофрения) и хора, които се намират в ситуации на много сложен стрес, който ги хвърля в ранна детска възраст за някои. време в състояние, близко до психозата, могат да се разграничат две категории хора по степен на контакт с реалността. Хората с диагноза шизофрения например започват да имат налудни мисли. Нека ви дам един пример. Когато психолог/психиатър забрани някакво действие, маниакален клиент може да започне да се усмихва и, когато го попитат защо се усмихва, да съобщи, че му е хрумнала забавна идея. Би било хубаво татко да дойде в апартамента сега и да бъде посрещнат от полицай с пистолет. Което отразява фантазията му да атакува психолога/психиатъра. Съответно психологът/психиатърът е лош обект, пациентът е добър. Психолог/психиатър дебне и напада пациент. Пациентът отговаря.Хората, попаднали в стресова ситуация, не заблуждават и не изпитват халюцинации. Но те също разделят предмети. Много често, когато любовниците или партньорите се карат, обектът безусловно става лош. Това се дължи на страхове от раздяла. Когато партньорът иска да си тръгне, това е толкова страшно, че е по-добре да му направите лоша гърда, която е ядосана и напада. И да я нападне. Затова често обезценяваме, караме и всъщност разрушаваме имиджа на партньора си. В същото време ние затваряме страха си в него и го нападаме, ядосваме се и се държим агресивно. Но ние сме злите, а не човекът до нас, което обединява двата случая, които описах по-горе. Човек с диагноза шизофрения и човек, който е бил подложен на стрес, се справят със ситуацията по един и същи начин. А именно от гледна точка на маниакалната защита. За да стане ясно, нека се върнем към развитието на параноидно-шизоидната позиция, която завършва с формирането на депресивна позиция. Което се различава по това, че лошите и добрите гърди се оказват един обект. В неговата фантазия детето, оказва се, унищожавайки лошата гърда, е унищожило и добрата. И тогава той се оказва сам в депресивна позиция. И тогава той сега трябва да се предпази от чувството на самота. Детето може да направи това по два начина: Маниакални защити. Когато обезценява унищожен предмет, той изпитва триумф, контрол над обекта и презрение. Виждаме подобно поведение при пациенти с шизофрения. Или хора, които се оказват в стресова ситуация, изпитват гняв, нападат партньор и не разпознават реалността на собственото си поведение, проклинат човека и вярват.