Всеки ден слушам лектори на конференцията IP&MP... (Щракнете върху връзката, за да отидете на видеозаписа) И е страхотно, когато има запис - можете да спрете, да помислите за себе си, след това да продължите да слушате Конференцията е да повдигне въпроси, да ги идентифицира, да привлече вниманието, да даде възможност за по-нататъшно движение и, без да изразява мнение, по този начин да прекрати дебата. Точно сега, слушайки Алла Сергеевна за ролята на създадената професионална Асоциация по клинична психотерапия, дейността на нейните членове, исках да отговоря на нейната теза за значението на избора на метод за пациента, за разлика от тезата - пациентът е за метода, който понякога е грях на привържениците на това или онова учение, твърдо вярващи в неговата универсалност и приемащи го като панацея. Всъщност темата често се повдига - от хора, търсещи психотерапевтична помощ, оплакващи се колко е трудно да изберат терапевт, дори твърдо вярващи в ползите и стойността му, при кого да го намерят, когато има толкова много методи, че често мн. специалистите не знаят за постиженията на колегите си?! Това използват те, настройвайки пациента към своя метод. Терапевтите от своя страна казват, че методът не е толкова важен, колкото специалистът, носителят на метода, което вкарва клиента в още по-голямо объркване при избора - все пак специалистите са повече от методите - това е вярно, други специалисти и в рамките на един метод са толкова отлични!И как тогава да се изберат специалистите, че няма нужда да контролират специалиста - той сам ще подбере най-доброто за клиента е усвоил в достатъчна степен може би три до пет метода и знае още десетина, най-много, но какво да кажем за другите?! Но има ли много стотици от тях! дори те са по-склонни да следват модел?! Но характерното е, че нито един метод от създаването си не е загубил своята актуалност! Всичко работи като швейцарски часовник! Така че, благодарение на това, можете да използвате всеки, подреждайки го на воля... И това е вярно, опитните специалисти по различни методи са по-склонни да се съгласят, отколкото да се разминават, а опитът е нещо, което да се спечели. Клинично ориентиран специалист ще подбере лекарства специално за лечение на разстройството, ако то се прояви в пациента, а не просто да философства за това, че е... Т.е. според клиничните показания, не повече от. Това го отличава от другите експерти. Но какво да прави, когато човек сам иска да философства, а не да се подлага на лечение?! Очевидно е, че при избора на метод, ориентиран към клиента (Роджерианско интервю - KCPt/ChCPt/LOPT, например), изглежда, че терапевтът следва клиента, където отива, терапевтът отива там, без изобщо да се конфронтира с него, без да го спасяваш от никъде, без клинични диагнози, и без насочване, без блъскане, разчитайки на лечебните сили на природата, имайки време... Всичко в полза на клиента! Красота! И клиентът е спокоен, никак не разтревожен, напротив, напълно спокоен в тази благоприятна атмосфера на пълно приемане от страна на терапевта, както никога досега, както никъде другаде, както с всеки друг - и всъщност кой друг разбира толкова много, приема го, подкрепя го в живота, и дори автентичен?! И как да не се привържеш към такъв прекрасен експерт с цялото си сърце и всяка фибра от душата си?! това е човек със зависима личност? Ясно е, че в хуманистичния подход, такава теория, без стигматизиране от клиничната терминология, именно в такива условия на безусловно приемане клиентът ще може да изследва напълно себе си и някой ден да започне да разчита на себе си, за разлика от всичките си предишни преживявания, когато е разчитал на някой друг - мама, татко, други значими... Някой ден, когато реши, такава терапия всъщност е много нежна. Терапевтът умело.