Харесвам професията на психолог. Честно казано, пътят не е лесен, има „победи“ и „провали“, всичко е като в живота. Разбира се, те не са толкова изразени, колкото звучат. Но има една особеност, която ме привлича най-много в тази професия, а победите и провалите се случват пред очите на клиента. Директно до контактните граници. И само фактът, че му показвам моите победи или моите провали (и не ги крия), вече е (колкото и да е странно) моят инструмент на работа. Просто трябва да му обърна внимание и да не се страхувам да го покажа на клиента, да се отворя. И точно в този момент му се открива възможност да се отвори. Това се нарича „чудо“ в работата на психолога. Моето отношение към дългосрочната терапия е много двусмислено. В тази „връзка“ има възможност да се окажете в зависимост от психолог и от двете страни. И тогава не е нужно да чакате същото чудо. Следното писмо ме подтикна към подобна мисъл: „Добър ден! Работил с психолог. С нея имах пренос, много чувства, болка, ретравматизация, беше трудно да си тръгна, но още по-трудно и болезнено беше да остана в тази работа. Но през април събрах сили и решителност и спрях терапията ни. И сега, изглежда, вече бях толкова уверен в себе си, че всичко се е подобрило, че съм стабилен. Но само едно поздравление в месинджъра и кратка кореспонденция за това как се справям, с отговора й, че винаги е готова да ме подкрепи, избиха земята изпод краката ми. Отново нахлуха спомени за най-различни моменти на отхвърляне в нашата терапия и дойде това чувство на изоставеност и отхвърляне. Въпросът ми е какво да правя при такава контузия? Трябва ли просто да го отблъсна, да се разсея с работа и да забравя, или все пак трябва да извадя всичко от себе си и да работя с тези чувства с друг психолог? Изглежда, че не искам да обръщам внимание на напълно непознат за мен човек и по този начин да придам на случилото се огромно значение. Искам да обезценя и забравя. Но най-вероятно това е грешното решение.” Добър ден! За съжаление, това, което наричате травма, го има и при вашия психолог, поради което се е получило „пристрастяването”. Най-интересното в това е, че самият психолог не вижда това и искрено иска да ви помогне в кореспонденцията. Но грешката е, че тази кореспонденция изобщо не трябва да съществува, за вас той се превърна в онази „патерица“, без която вече не можете да отидете никъде. Той не определи границите и двамата, както се казва, „изплувахте“. Ето защо е толкова трудно да се „отървете“ от него. В тази ситуация препоръчвам да прекратите всички отношения с този психолог, това е първото нещо. Второ, този въпрос е: трябва ли да се обърна към друг психолог? Тук ще ти кажа едно нещо, просто не ходете на терапия, дайте си възможност сами да решите кога ще се срещнете с психолог (ако решите) и не се записвайте за "договори" (задължително седмични посещения при психолог). Договорът ви „приспива“ и спира да работи за вас. Защо ви писах да не ходите на терапия? Обърнахте внимание на думите си: „Не искам да обръщам внимание на напълно непознат за мен човек.“ Това е, което правиш с психолог, дори и така, че да не може да ти помогне, правиш го „твой“. Проблемът е, че този психолог не можа да види как го "замазвате". Тоест, той вече не става психолог за вас, а някакъв вид „близък“, който вече не ви помага, или по-скоро от тази позиция не може да помогне. И ето вие сте в такова сливане, можете да се срещате с години и няма да има резултат, а психологът вероятно ще попита своя ръководител: „Защо?“ И междувременно трябва да покажете как точно се „предпазвате“. психолога (как да го обезоръжиш), защото това правиш не само с него, но и с други хора в живота си. И, разбира се, следващата точка на разбиране е защо правите това (важният въпрос е от какво се страхувате). Това, което един психолог може да направи с вас, е да използвате защитите си по този начин. Защото това, което той може да „направи“ с вас... вече ви е направено. Това е „точката“ на работата с вас.**Работа с психолог, Whats App: 8-926-133-29-56,/