Имаше 2 месеца пълно неразбиране как да живеем по-нататък. Струваше ми се, че семейството ми е толкова зло, а аз бях толкова мил и добър през цялото време, че бях напълно объркан. Много исках да помогна, почти до лудост. Но не знаех как да направя това. Съпругът ми видя състоянието ми и се притесни за мен и ми даде следната идея: „Помогнете си, аз ще ви подкрепя в това, но аз самият не съм готов да се гмурна толкова дълбоко в тази тема.“ и през март реших да се запиша на психолог. Мислех, че ще работя например в сиропиталище или благотворителна фондация. С тези намерения дойдох в психологията, като се има предвид, че исках да стана психолог от 15-годишен, но това беше напълно логично решение на ситуацията, разбирам, че не съм искал да вземе дете и да го отгледа. Просто исках да помогна и съм благодарен на тези хора, които пряко или косвено допринесоха това да не се случи. Осъзнаване на това, което наистина искам Един психолог ме попита: „Какво искаш да направиш повече: да помогнеш или да станеш психолог?“ Отговорих „и това, и това, не мога да го разделя.“ Точно както писах, докато учех в университета, плановете ми за професията ми се промениха. Бях изправен пред избора, че трябваше да плащам много за обучението си. Сега ми се струва, че имам по-здравословно отношение към темата за осиновените деца. Няма такова силно потапяне, сливане с тях, въпреки че все още има море от съжаление и съчувствие, когато завърших университета, съпругът ми ме попита какво искам да постигна в професията си. И може би не трябва да си губите времето за дреболии, а да отидете направо към целта си. Първоначално имах мечта да стана като Людмила Петрановская, да създам център в Беларус за обучение на специалисти, които помагат на приемни семейства. За да бъде в мащаб, тогава, след като поговорих малко с хора, които са запознати с всичко, което се случва, мечтата ми се сблъска с реалността. И разбрах, че най-вероятно няма да е възможно да го осъществя. Сега имам мечта да създам в Беларус нещо като кризисен психологически център „Просто живей“. Но за да има достъпна помощ. При различни цени за едни и същи специалисти например един психолог ги приема за 300 бел. рубли (изчислено за клиент, за който тази сума е нормална), и за 50 бел. рубли и безплатно (за тези, които изобщо не могат да плащат). Появи се някаква Робинхудска мечта за богатите да помогнат на бедните, не знам дали е писано да се сбъдне. Засега съм в самото начало на пътя си, търся клиенти, напипвам своята ниша Ирина Бухвал, семеен психолог, ЛГБТ*+, работа с двойки и индивидуално.* ЛГБТ е движение, чиято дейност е призната като. екстремистки и забранени в Руската федерация.