От автора: Шегата ни помага да градим и живеем! ОТКЪДЕ И КЪДЕ, ЗАЩО И ЗАЩО? ЧАСТ I. – ШЕГАТА НА ГЕНИЯ Каквато и терминология да използват авторите, повечето читатели едва ли ще могат да различат правилната терминология от погрешната и без значение каква терминология присъства, никой разумен читател няма да повярва. Александър Привалов Наоколо се простираше пуста, цветуща страна. Хлябът се залюля. Обикаляха тлъсти стада. На хоризонта блестяха познати прозрачни куполи, виадукти и спираловидни спускания. Стената все още се издигаше много близо до запад. Някой докосна коляното ми и аз трепнах. До мен стоеше малко момче с дълбоко хлътнали горящи очи Зад стената се чу оглушително пращене и двамата се обърнахме. Видях как страховита люспеста лапа с осем пръста сграбчи гребена на стената, напрегна се и изчезна. „Слушай, хлапе“, казах, „каква стена е това?“ Той обърна сериозен, срамежлив поглед към мен „Това е така наречената Желязна стена“, отговори той. – За съжаление не знам етимологията и на двете думи, но знам, че тя разделя два свята – Света на хуманното въображение и Света на страха от бъдещето. „Той направи пауза и добави: „Етимологията на думата „страх“ също не ми е известна.“ „Любопитно“, казах аз. - Може ли да се погледне? Какъв свят на страха е това - Разбира се, че можете? Тук е вратичката в комуникацията. Задоволете любопитството си. Комуникационната амбразура приличаше на ниска арка, затворена от блиндирана врата. Пристъпих и колебливо хванах резето и отворих вратата. мамка му! бам! Еха! Ай-и-и-и! Ду-ду-ду-ду-ду! И петте ми сетива бяха наранени едновременно. Видях красива блондинка с неприлична татуировка между лопатките, гола и дългокрака, да стреля от два автоматични пистолета по грозна брюнетка, от която при всяко попадение летяха червени пръски. Чух рева на експлозии и сърцераздирателния рев на чудовища. Усетих неописуема воня на развалено изгоряло небелтъчно месо. Горещият вятър от близката ядрена експлозия опари лицето ми, а на езика си усетих отвратителния вкус на протоплазма, разпръсната във въздуха. Отскочих назад и трескаво затръшнах вратата, като почти си ощипах главата. Въздухът ми се стори сладък, а светът красив. Момчето изчезна. Отново здрачът на безпространственото време се затвори около мен. Но не откъснах очи от Желязната стена, бях изпълнен с любопитство. За да не губя време, скочих един милион години напред. Гъсталаци от атомни гъби растяха над стената и аз се зарадвах, когато светлината отново се появи от моята страна на стената. Забавих се и изпъшках разочаровано. Недалеч стоеше огромният пантеон на хладилника. Ръждив космически кораб във формата на топка се спускаше от небето. Местността беше пуста, хлябът се люлееше. Балонът кацна, от него излезе предишният пилот в синьо и на прага на Пантеона се появи момиче в розово, покрито с червени петна от рани от залежаване. Те се втурнаха един към друг и се хванаха за ръце. Погледнах настрани - почувствах се смутено. Синият пилот и розовото момиче продължиха речта си, за да изпъна краката си, слязох от колата и едва тогава забелязах, че небето над стената беше необичайно ясно. Не се чу нито грохотът на експлозиите, нито пукотът на стрелба. Осмелих се и се насочих към комуникационната амбразура. От другата страна на стената се простираше напълно равно поле, разчленено до самия хоризонт от дълбок ров. Вляво от канавката не се виждаше нито една жива душа, полето беше покрито с ниски метални куполи, подобни на капаци на канализационни шахти. Вдясно от рова, близо до хоризонта, подскачаха конници. Тогава забелязах, че един набит мъж с мургаво лице в метална броня седеше на ръба на рова с провиснали крака. На гърдите му, висящо на дълъг колан, имаше нещо като картечница с много дебела цев. Човекът дъвчеше бавно, плюейки всяка минута и ме гледаше без особен интерес. Аз, държайки вратата, също го гледах, без да смея да продумам. Изглеждаше твърде странно. Донякъде необичайно. Диво. Кой знае каквоСлед като ме погледна, той извади плоска бутилка изпод бронята си, извади тапата със зъби, засмука от гърлото, отново се изплю в канавката и каза с дрезгав глас: „Здравей! На юг отстрани? „Да“, отговорих аз. - Това е, да. – Край как от това излиза zea? „Така-така“, казах аз, затваряйки вратата. След като изчаках известно време, попитах какво прави тук. Отначало той отговори неохотно, но след това започна да говори. Оказа се, че вляво от рова човечеството изживява последните си дни под петата на свирепи роботи. Роботите там станаха по-умни от хората, завзеха властта, наслаждаваха се на всички предимства на живота, а хората бяха прогонени в нелегалност и поставени на конвейерни ленти. Вдясно от рова, на територията, която той охранява, хората са били поробени от извънземни от съседната вселена. Те също завзеха властта, установиха феодални порядки и се възползват напълно от правото на първа нощ. Тези извънземни живеят - дай Боже всеки, но и тези, които са в тяхна полза, получават по нещо. И на около двадесет мили оттук, ако вървите по рова, има район, където хората са били поробени от извънземни от Алтаир, интелигентни вируси, които се установяват в тялото на човек и го принуждават да прави каквото поиска. Още по-на запад се намира голяма колония на Галактическата федерация. Хората там също са поробени, но животът им не е толкова лош, защото Негово Превъзходителство Вицекраля ги храни за клане и ги набира в личната гвардия на Негово Величество Галактическия Император A-y 3562. Има и области, поробени от интелигентни паразити, интелигентни растения и интелигентни минерали. И накрая, отвъд планините има поробени от друг области, но за тях се разказват разни приказки, на които сериозен човек няма да повярва... Тук разговорът ни прекъсна. Няколко самолета с форма на чиния преминаха ниско над равнината. От тях валяха бомби, въртящи се и преобръщащи се. „Отново започна“, измърмори мъжът, изправи крака към експлозиите, вдигна картечницата си и откри огън по скачащите на хоризонта конници. Изскочих навън, затръшнах вратата и, облегнал гръб на нея, слушах известно време как бомбите скърцат, бучат и гърмят. Отново погледнах внимателно през вратата: огнени топки от експлозии бавно се издигаха над равнината. Металните капаци се хвърляха една след друга и изпод тях изскачаха бледи, дрипави хора с брадати, свирепи лица и с железни лостове в готовност. Неотдавнашният ми събеседник беше посечен в зеле с дълги мечове от галопиращи конници в доспехи, той изкрещя и махна с автомат... Затворих вратата и внимателно бутнах резето.___________________________P.S. – Няма едно бъдеще за всички. Има много от тях и всяко действие създава едно от тях. Вие ще разберете това. – Със сигурност ще разберете това, но ще бъде твърде късно. Аркадий и Борис Стругацки Понеделник започва в събота 1965 г. Приказка за по-млади изследователи ЧАСТ II. - КЪДЕ И КЪДЕ, ЗАЩО И ЗАЩО? Приказка за всички останали - Международната обстановка по същество и след 60 секунди Третата световна война вече е в разгара си. Но за разлика от предишните войни, целта не е икономическо преразпределение - няма какво да се дели, всичко вече е преразпределено, а посоките на развитие, изборът на средства и, разбира се, целите. ИМАТЕ ЛИ ЦЕЛ В ЖИВОТА СИ? Кралска битка - http://www.ex.ua/view/329477?r=2Children of Man - http://www.ex.ua/view/297835?r=2 Rippers - http://www.ex. ua /view/1762242?r=2,23775 Масакър - http://www.ex.ua/view/1635489?r=2 ________________________________Формула на любовта - http://www.ex.ua/view/7653?r= 70538 Едно обикновено чудо - http://www.ex.ua/view/45968?r=70538 Същият Мюнхаузен - http://www.ex.ua/view/52604?r=70538 Къщата, която Суифт построи -