От автора: Имаме ли право да изразяваме всичките си емоции и чувства открито и свободно и как да накараме другите да чуят и приемат нашите преживявания? правилно да се ядосваш, да се чувстваш обиден и да се чувстваш виновен? И какво да направим, за да не ни изяждат тези чувства отвътре... Защо се пораждат? Светът на емоциите и чувствата... Многолик и многостранен. В съвременния живот човек изпитва много преживявания и не винаги има време да разбере и свърже това с една или друга емоция. И като че ли днес нещо ни зарадва, а след това ни разстрои, ядоса или обиди. Но понякога не винаги е толкова лесно да се разбере какво точно е причината за определени преживявания. Освен това не винаги се предоставя възможност да изразите чувствата си. От една страна, защото животът е натоварен и динамичен и не винаги има време за това, от друга, защото най-често просто не знаем как да го направим, така че друг да чуе за нашите преживявания, да ги разбере и приеме . И така, че този разговор кара и двамата да се чувстват по-добре. Затова най-често всичко се случва в омагьосан кръг. Човек не винаги разбира какво чувства и не винаги си позволява да го почувства, защото не знае как да се справи с тази емоция. Така се оказва, че ние не позволяваме на тази емоция да БЪДЕ в нас и затова най-често я потискаме. Или се фокусираме върху тези постулати, които обществото ни диктува, онези правила и методи, които се наричат ​​социално приети, за какви емоции говорим и как сме свикнали да ги отразяваме на света? Как изразяваме емоциите си, ако съм ядосан, това е лошо! Злият човек е лош човек! Със сигурност сте срещали подобни изрази повече от веднъж. Може би дори те самите са мислили така и са могли да направят изводи, които са толкова добре известни на всички деца: „Не можете да се ядосвате и това е лошо! Само лошите момчета и момичета се ядосват!“ Това веднага повдига въпроса: наистина ли мислим и чувстваме така, когато казваме подобни фрази на децата си? Майките и бащите ни никога ли не са се карали и не са се ядосвали? И всички, като един, с лица, пълни с доброта и сияние, обсъждаха взаимните семейни неволи и конфликти, които се случват във всяко семейство? Едва ли ще отговорите с „да“ на тези въпроси... Никой ли не се е замислял, че чувството на гняв възниква с причина? Когато се ядосваме, ние се защитаваме; показваме, че наистина не ни харесва това, което се случва. И в същото време е важно не да потискаме гнева, а да му дадем изход, като изразим, например, че в момента нещо ни ядосва, нещо не ни харесва. Покажете това на друг, за да ни чуе. Дайте си време да се успокоите и да дойдете на себе си. И тогава да говорим за възникналия проблем и да намерим решение Да си тъжен също е лошо и не е позволено „Ако съм тъжен, това също е лошо и трябва да започна да се радвам възможно най-скоро! бъди тъжен.“ „Защо е тъжен, песимист ли е? Или е в депресия?“ Вероятно сте срещали подобни изрази „Любимата ви играчка счупена ли е?“ Това, което! Не се сърди! Ще има нов! Не бъди тъжен - Имаш ли лоша оценка в училище? Не, защо плачеш? Вие ще го оправите, уважаеми родители! Възможно ли е тези думи някога да са ви успокоили? Или все пак искахте нещо друго: разбиране, подкрепа, някой близък, да останете сами за известно време? И е добре да останете в това чувство за известно време и да приемете случилото се. Ако това не бъде направено, емоцията няма да бъде изживяна. Ще влезе в душата и тялото и ще остане тежък камък вътре. По-добре е да го изживеете сега, в един момент, отколкото да влачите тази болка дълго време. Всеки търси своя начин да се справи с тъгата. Няма значение с кого и как се изпитва тъгата. Основното е, че е преживяно, отваряйки място за други, нови чувства, тогава другият със сигурност ТРЯБВА да познае какво ме е обидило! И нека този друг човек да бъде някакъв магьосник Гудуин или фея с вълшебна пръчка, познайте КАКВО ни обиди, приемететова негодувание към себе си (т.е. той ще се почувства виновен), а след това ще го направи така, както НИЕ сме искали и сме си представяли! Е, не е ли магия? Често ли ви се случват такива магии в живота? Или по-често оплакванията се заглушават, натрупват се и след това се изливат в пристъп на неконтролируем гняв към любимия човек? И това винаги са нашите очаквания, които са само в нашата глава, а другият дори не знае за тях. Ако сме обидени мълчаливо, другият едва ли ще знае как да ни помогне и какво трябва да се направи или промени в това, което не ни харесва. Затова, за да бъдем чути, е по-добре да се обидим и да говорим за това на глас - за това, което искаме, какво не ни харесва и какво ни е обидило, и дори да го признаем някъде дълбоко в себе си душата ми, изключително трудно е да го признаеш на глас, трудно е за себе си, а още повече за другите. Затова често възникват ситуации, когато се чувстваме виновни, но просто не намираме сили да поискаме прошка и да признаем вината си. Затова често мълчим с надеждата, че ще мине време и човекът сам ще се отдалечи и ще ни прости, а отношенията ще се подобрят. Само едно сърцераздирателно и неизразено чувство за вина продължава да се натрупва в нас, но то сигнализира, че на първо място ние самите не харесваме нещо в нашето поведение към другите хора. Затова най-компетентният и адекватен начин би бил да кажем за какво се чувстваме виновни, за какво смятаме, че грешим, да поискаме прошка и да се извиним и да се опитаме да коригираме ситуацията. За да изчезне потискащото и болезнено чувство като камък. И ние сме се освободили вътрешно. Ако това не се случи, то ще се наслои върху други или подобни преживявания, образувайки солидна буца. Което, ако не намери освобождаване, най-вероятно ще се превърне: или в емоционален изблик или експлозия, като атомна бомба, или в някакво психосоматично заболяване... И това е тема за отделна статия или разговор. .. Точно това се случва, че човек сам поставя, затваря се в затвора на собствените си чувства и преживявания, не си позволява да изпита, изрази и изживее тази или онази емоция. Човек става заложник на своите преживявания и не знае как да се справи с тях. Човек САМ не си позволява да бъде свободен, а след това обвинява своите близки, приятели, колеги, случайни познати или обществото за всички тези ограничения. Човек не си позволява да Чувства и живее пълноценно. Понякога, защото не знае как. Понякога, защото е фокусиран върху обществото. Но следствието е едно: човекът е нещастен. А ключовете към собственото ни щастие се намират в собствените ни сърца. Важно е само да ги намерите и съпоставите с правилната ключалка. Ако, разбира се, има желание за това... Възникне ли емоция, тя възниква с причина. Свикнали сме да разделяме емоциите на отрицателни и положителни, лоши и добри, социално приемливи и неприемливи. И по някаква причина, според това мнение, ние никога не си задаваме въпроса, че ако възникне емоция, това означава, че има причина. Свикнали сме да се въвеждаме в граници, да ни критикуват и обвиняват, че сме тъжни, ядосани, обидени... Но по някаква причина много рядко си задаваме въпроса, че щом сме се чувствали така, значи наистина е имало причина за това? Ето защо е важно да приемете емоциите си. И дайте воля на техните прояви във формата, която ще приеме друг, чрез нас детето се научава как да отразява определени емоции и чувства. Ние с примера си му показваме как да се радва или тъжни, как да се ядосва или учудва. И след това, въз основа на опита, който е видял, той отразява емоциите си. Първо майката разказва за своите преживявания, а след това детето открива, че и то самото преживява подобни неща в този момент: щастливо или тъжно, уплашено или ядосано, изненадано или обидено. И как ще го направим зависи от това как детето ще го изрази. Затова най-важното е да покажем на детето как може и трябва да изразява емоциите си, така че те да не се крият някъде вътре, да не се потискат, а да се намират. изход към светлината, към космоса. За да направим живота ясен и!