I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: Как да обясните на човек, който изисква от вас максимална концентрация на внимание върху неговия проблем и абсолютно разбиране, че не само не можете да мислите за нищо сега, но също гледайте днес няма духовна сила за света. И че извършваш граждански подвиг пред себе си, като съпреживяваш човека и му помагаш да върви с теб по нестабилния мост от бедата до просветлението. Къде е помощната ръка, която психологът може да поеме, когато скръбта разкъсва душата и само професионализмът предпазва човек от пропадане в бездната на пагубното отчаяние. И тогава започваш да забравяш, че и ти си просто човек. Да си психолог - да се спасиш? Как да обясните на човек, който изисква от вас максимална концентрация на вниманието върху неговия проблем и абсолютно разбиране, че не само не можете да мислите за нищо сега, но и нямате умствена сила да погледнете света днес. И че извършваш граждански подвиг пред себе си, като съпреживяваш човека и му помагаш да върви с теб по нестабилния мост от бедата до просветлението. Къде е помощната ръка, която психологът може да поеме, когато скръбта разкъсва душата и само професионализмът предпазва човек от пропадане в бездната на пагубното отчаяние. И тогава започваш да забравяш, че и ти си просто човек. Да бъдеш психолог означава ли да спасиш себе си? Колко много изисквам от себе си. Каква тънка линия между минало и бъдеще. Колко лесно е да станеш циничен, когато мислиш, че си сам на този свят. Вие толкова свято вярвате в този човек, дълги години вървите ръка за ръка с него. И изведнъж получаваш нож в ребрата. Предателство. Бащата уби майката и не беше наказан за това. Братът, който дължи сегашния си успех в бизнеса на вашите усилия, ви отказва парче хляб. Детето, вашият най-чист и искрен приятел, си тръгва, затръшвайки вратата. Избрах интересен сценарий за живота си. Колко много трябваше да полагаш усилия тези хора да създадат този кошмар в живота ти. Животът ми беше скучен. Психоложката много хубаво слага всичко в главата ми и го подрежда по рафтовете. Внимателно обяснява причинно-следствените връзки. Организира и кани ментори на кръгла маса. Всичко е толкова подредено и ясно. Всичко е хубаво и прекрасно. И тече улегнал разговор, изпълнен със собствена значимост. И умни фрази и мистериозни термини се търкалят от място на място. Едва сега вътре в него плаче малко дете, което вече е успяло да си напише какви ли не енграми и ключалки. Измисляйки смъртта на майка си и загубата на баща си. И представете си съдбата на красивата Пепеляшка. И не го интересуват умните чичовци и лели, които знаят нещо от височината на огромния си ръст. Докосванията им са болезнени, неразбираемите думи и фрази са обидни. Миризмата на другите и отворените усти ме плашат. И психологът продължава да ви обяснява смисъла на живота. Убеждава, насърчава, мотивира. Много ми се иска да пратя тоя надут грамотен човек да посети старата си баба за баници. Но изведнъж разбирам, че самият аз съм подготвял този специалист толкова дълго и упорито за факта, че ще трябва да минем заедно през долината на сянката на смъртта. И в този момент наблизо няма да има по-толерантен, по-твърд и по-упорит в искреното желание да ви измъкне изпод руините на собствената ви несъстоятелност. И най-вероятно именно този психолог ви е попречил да полудеете, когато хората около вас са направили своя избор и са се заели с бизнеса си. И поради болката си, те дори не се сетиха да попитат как си? Наранен? Колко жалко! И не е виновен човекът, който е дошъл при вас за консултация като последна инстанция, тогава е само Бог или нищо. И твоята ръка сега му помага да върви до теб по нестабилния мост от ужаса на загубата до разбирането за тържеството на живота. И помага мъдрото мълчание, когато по-рано, преди този ужасен преход, бихте могли да оцените действието на другия някак по различен начин, по-пристрастно. Но когато почувствате болка, истинска, непоносима, зла, всъщност не искате да намушкате човек с упрека за грамотност и разсъждения за...