В тесен смисъл арт терапията често се разглежда като терапия на визуалното творчество, което предполага, че рисуването като акт на творчество може да стабилизира и хармонизира емоционалното състояние на човека, да даде воля на непреодолимите чувства и да помогне на художника да разбере по-добре себе си, символично да изрази себе си чрез създаването на творчески продукт - рисунка. В широк смисъл арт терапията е направление в психотерапията и психологическата корекция, базирано на използването на изкуството и творчеството за терапия, като освен рисуването включва и много други направления, като танцово-движителна арт терапия, филмова терапия, мандала терапия, пясъчна арт терапия, тестопластика и глина терапия, комикс терапия, тъканна арт терапия, пейзажна арт терапия и други области в зависимост от използването на творчески материали и теми, които се разглеждат в терапията и са определени като отделна област тези области в следващите статии и ще започнем с изотерапията (визуалната, „рисуваща“ арт терапия е една от най-често срещаните области на арт терапията, която използва ресурсите, възможностите и потенциала на рисуването за решаване на психологически проблеми). . Изотерапията е описана и изследвана от G.V. Бурковски, M.E. Бърно, А.И. Захаров, О.А. Карабанова, Р.В. Khaikin и много други. В изотерапията се използват различни визуални материали: бои, моливи, восъчни пастели, пастелна хартия за рисуване с различни формати и нюанси, картони с различни размери, гъби за рисуване на големи пространства и др. Изборът на различни творчески материали позволява да се регулира дълбочината на потапяне на клиента в неговите преживявания, степента на контрол на клиента (например рисуването с моливи или химикалки включва повече контрол и по-малка дълбочина на потапяне в преживяванията, отколкото рисуването с акварел). Изотерапията може да има активна (създаване на собствени творчески продукти) и пасивна форма (използване на готови образци на изобразителното изкуство). Изотерапията не е проективна психодиагностика, за разлика от тестовете за рисуване (например „Несъществуващо животно” или „Къща-дърво-човек”), при изотерапията няма ясни диагностични критерии и често арттерапевтът в работата си следва клиента, питайки го, какво означава този или онзи елемент от рисунката, какви чувства и емоции предизвиква, обхватът на изотерапията е почти неограничен, тази посока е чудесна както за деца, така и за възрастни, може да работи с различни проблеми в психотерапията и дори? да се използва в коучинга.