От автора: Терминът, че лекарят лекува пациент, е твърдо вкоренен в съзнанието на хората, т.е. довежда състоянието си до определена норма. Но каква е нормата на психичното здраве? Терминът, че лекарят лекува пациент, т.е. е здраво вкоренен в съзнанието на хората. довежда състоянието си до определена норма. Но каква е нормата на психичното здраве? До какво състояние трябва да се лекува пациентът? В терапията това е просто вземане на кръвен тест, например за хемоглобин, има норма за съдържание на хемоглобин, всичко, което е под нормата, е анемия с различна степен на тежест. Ами психичното здраве? Концепцията за норма в медицината е средният статистически показател за хора, които не страдат от някакво заболяване. От гледна точка на психиката човек е уникален и неповторим и е невъзможно и вероятно не е необходимо да го довеждаме до средностатистическия показател. Следователно психотерапевтите не се занимават с лечение, а с адаптиране на пациентите към живота. За психотерапевта няма понятие „болен” или „здрав”, т.к всичко е относително, но има понятието „адаптиран“, „неадаптиран“. Адаптацията се постига в обществото, в семейството, в работата, в отношенията с другите и със себе си. Ако човек живее комфортно, като цяло е доволен от отношенията си с хората, кариерата си (всеки, разбира се, иска по-висока заплата, но ако човек работи без дългове, не гладува), прави адекватни планове за постигане на успех в живот, кариера, отношения с хората - тогава този човек се адаптира. Всички човешки страдания (депресия, неврози) не възникват от нищото, те служат като сигнал за неправилното приспособяване на човека в живота. И лечението не трябва да бъде симптоматично - предписване на антидепресанти, антипсихотици, но е необходимо да се решат проблемите, след което неврозите и депресията преминават сами, когато човекът отново се адаптира към живота с помощта на специалист. Психиатричният подход е различен - психиатрите изписват лекарства и пращат пациента сам да си решава проблемите, ако проблемите не се решат за един месец, изписват още хапчета и така до края на живота му. Междувременно има хора, които постоянно чуват „гласове“ в главите си, имат хронични заблуди, но са напълно адаптирани към живота, занимават се с творчество и стават учени. Филмът A Beautiful Mind описва историята на живота на носителя на Нобелова награда Джон Неш, който страда от психични разстройства и прави брилянтни открития. Има хора, на които психологическият опит им помага да се занимават с творчество. Много стихове, написани от велики поети, са написани върху остротата на емоционалните преживявания. Някои креативни хора не искат да бъдат лекувани по психиатричен тип - за постигане на равномерно настроение, безразличие, защото... това ще отнеме тяхната креативност. Но психотерапевтите могат перфектно да им помогнат да се адаптират към живота, да правят това, което обичат, да се чувстват хармонични личности, понякога дори с наличието на хронични халюцинации и заблуди. Психотерапевтът може да създаде сценарий за адаптиране към живота на всеки пациент. Ясно е, че при леки проблеми като неврози е необходимо сравнително малко време за адаптиране към живота, а пациентите, претърпели остро психотично състояние, се нуждаят от пъти или десетки пъти повече време за адаптиране към живота, отколкото при неврозата. Изглежда, че тогава психотерапевтите трябва да лекуват всеки, но има едно голямо НО... Психотерапията дава положителни резултати само ако пациентът наистина иска да работи върху себе си. Много пациенти, идвайки при психотерапевт, очакват чудо. Но психотерапията не е масаж, при който пациентът идва, ляга, получава масаж и се прибира. Психотерапията е работа върху себе си под ръководството на специалист. Пасивността на пациента води до липса на резултати. Често поради тази причина пациентите си тръгват от терапията с думите „Дойдох за съвет какво и как да правя, за да нямам депресия, но вие ми давате някакви тестове, карате ме да правя писмени задачи“. Въпреки че това е диагностика, която определя индивидуалните характеристики, индивидуалната норма за пациента.