От автора: Истории за смешните и тъжни приключения на момичето Лариса, нейния брат Гриша и тяхната майка. Гриша е на две години, Лариса е на шест и половина, първокласничка е. Често мама се оказва в трудна ситуация и не знае какво да направи най-добре. Тогава на помощ й идва Психологът. И така, нека се запознаем НАЧАЛНА ИСТОРИЯ 11. КАК ДА ПОДГОТВИМ РЪКАТА СИ ДА ПИШЕШ С УДОВОЛСТВИЕ Мама беше в недоумение. Всичко се оказа много просто, дори твърде просто. Все още имаше проблем с писането. Учителят каза, че Лариса трябва да пише повече и да тренира ръката си. Но й е трудно да пише дълго време; Порочен кръг... - Лариса, какво обичаш да правиш в свободното си време? - Това е Психологът, който се обръща към Лариса, аз също обичам да играя с кукли - тихо отвърна Лариса - Не знам как учиш?“ „Да“, несигурно отговори момичето – можеш да тренираш и укрепваш ръката си не само с писане, но и с други дейности, които доставят удоволствие на детето ти. Например занаятите. Лариса може да шие, да бродира и да тъче гривни от мъниста. Това занимание няма да я научи да пише красиво, но ще укрепи ръката й. Тя ще бъде по-малко уморена и постепенно ще може да пише по-дълго време, - обръща се психологът към мама. – Писането на няколко страници стикчета на ден е доста досадна и монотонна задача. Детето развива нежелание да пише и понякога дори отвращение към тази дейност. А в първи клас е важно детето да има желание да учи. ИСТОРИЯ 12. ПИШЕТЕ И НЕ СЕ УМОРЕТЕ: СЛУЧВА ЛИ СЕ ТОВА? Но все пак трябва да се научите да пишете. И възрастните трябва да помагат на детето. как? Например, организирайте дейността му по такъв начин, че процесът на писане да не е цел, а средство - Лариса, била ли си в библиотеката? – пита Психологът – казва с усмивка Лариса – Много ли ти хареса. - Усмивката на Лариса става по-широка - Знаеш ли, че можеш да си направиш библиотека - У дома? – в гласа на Лариса се долавя нескрито учудване – Да, у дома. Видяхте ли каталога в библиотеката? Там се записват всички книги в библиотеката. Можете да направите и каталог. Вземете красива кутия, изрежете карти от хартия (между другото, изрязването също помага за укрепване на ръката), напишете имената на книгите върху картите и каталогът е готов! Ще трябва също да вземете карти за библиотеката за цялото семейство и можете да играете в библиотеката. Ти ще бъдеш библиотекар, а мама, татко и Гриша ще бъдат читатели. Ще им раздавате книги и ще записвате имената на книгите, които са взели назаем, на библиотечните карти, когато детето е заето с интересна дейност, то ще пише с голямо удоволствие. В крайна сметка това е подготовка за играта, очакване на интересна дейност, а не скучно писане на пръчки и куки. ИСТОРИЯ 13. БИБЛИОТЕКА ЗА ИГРА Вкъщи Лариса първо грабнала ножицата и започнала да реже хартия за картички. Гриша, разбира се, също искаше да реже и започна да грабва ножицата от Лариса. Лариса започна да отблъсква Гриша, Гриша активно се съпротивляваше. Назряваше конфликт. Но мама бързо взе, може би, единственото правилно решение. Тя извади други ножици и извика Гриша, хайде да режем заедно. Трябва ли да се дават ножици на двегодишно дете? В крайна сметка това е опасно, той може да се нарани (дори въпреки факта, че ножиците са възможно най-безопасни за детското творчество). От друга страна, Гриша се стреми да имитира Лариса във всичко, той иска да прави същото като Лариса. Как да убиеш инициативата на детето? Гриша се опита да вземе ножицата, но нищо не се получи. Дори и с помощта на мама. И ако вземете ножицата с две ръце, тогава няма с какво да държите хартията. Какво трябва да направя? Мама изряза дълги ленти от цветна хартия и Гриша, държейки ножица с две ръце, започна бързо да ги разполовява. Чик-чик, чик-чик, чик-чик. Ножицата в ръцете на Гриша щрака весело. Вечерта мина прекрасно. Лариса написа имената на книгите на карти с печатни букви (между другото, тя прекара повече от час в тази дейност), а Гриша иМама залепи изрязани парчета хартия върху картон. Получи се хубав колаж. После всички заедно играха библиотека. Лариса каза на Гриша какви книги трябва да прочете, раздаде и взе книги и ги постави на рафта. ИСТОРИЯ 14. БРОДИРАНЕ Както си спомняте, психологът препоръча на Лариса да бродира. На следващия ден, докато Лариса беше на училище, мама и Гриша отидоха до магазина и купиха детски комплект за бродиране. След училище, когато Гриша спеше, Лариса седна да учи бродерия. Конците бяха заплетени и разкъсани, Лариса беше ядосана и плачеше, мама търпеливо й помогна. Мама и Лариса бродираха няколко дни (въпреки че комплектът за бродиране беше много прост, за Лариса беше доста трудно). Най-накрая получихме една прекрасна бродирана картина: петел! Лариса се зарадва, като видя бродираното петле (вече красиво украсено, тъй като мама вкара бродерията в рамката), протегна ръка към него и викаше: „Дай ми, дай ми!“ На мен! Моят!". Лариса не даде: „Не можеш!“ Ти си малък. Ще го развалиш“, изкрещя силно тя, спомни си, че по-рано, в подобни ситуации, обикновено казваше на Лариса, че тя е голяма, а Гриша е още малък и затова трябва да отстъпи, например да даде на Гриша играчка. . И мама си спомни, че Лариса обикновено започваше да се ядосва и плаче, понякога хвърляше играчки и блъскаше Гриша. В резултат на това мама трябваше да накаже Лариса и да успокои плачещия Гриша. Всички бяха недоволни и разстроени. ИСТОРИЯ 15. КАК МАЙКА РАЗРЕШИ КОНФЛИКТА МЕЖДУ ГРИША И ЛАРИСА И така, нека ви напомня, че Гриша упорито изискваше петела, избродиран от Лариса, а Лариса не искаше да го даде на Гриша, защото се страхуваше, че той ще го съсипе. Мама трябваше да разреши конфликта. Но днес тя реши да действа различно от обикновено. Мама взе Гриша в ръцете си „Лариса, знаеш ли, Гриша много хареса твоя петел“. Разбира се, всеки ще хареса такъв красив петел. Наистина ли Гриша? Просто самият Гриша все още не може да направи толкова красива бродерия, така че той наистина иска да погледне какво сте направили. Не всеки ден можете да видите такава прекрасна работа. Ако не ви е трудно, покажете на Гриша петелът се приближи мълчаливо и започна да показва работата си на Гриша. Тя показа петела Гриша, показа къде са очите, крилете и гребена му. А мама продължи: „Гриша, виж колко красива е бродирала Лариса.“ Получи се истинската снимка (тогава на мама хрумна идея, но тя ще я сподели с нас малко по-късно). Нежно докосни петела Гриша тихо докосна петела и се усмихна. Лариса се гордееше с творчеството си. Конфликтът беше приключил. РАЗКАЗ 16. ИЗЛОЖБА Помните ли, че мама имаше идея? Искате ли да знаете кой? Тя реши да организира изложба. Като в музей. Или в художествена галерия. Лариса и мама започнаха да се подготвят. Мама извади занаятите на Гриша и Лариса. Направих красиви рамки. И Лариса подписа всяка работа. Тази работа отне цялата вечер и Лариса работи с голямо удоволствие. На следващия ден цялото семейство играеше в музея. Мама и татко бяха гости, Гриша проверяваше билети, а Лариса работеше като екскурзовод. Тя разведе мама и татко из изложбата, показа им картини и с удоволствие разказа за всяка творба и тогава започна истинското забавление. Играха на клиника (Лариса беше лекар и изписваше рецепти), нарисуваха карта на звездното небе (Лариса подписа имената). Тогава Лариса написа писма до всички свои роднини, които живеят в други градове. Постепенно ръката на Лариса стана по-силна и Лариса започна да пише доста добре, но възникнаха нови проблеми. Този път е математика. РАЗКАЗ 17. УСТНО БРОЕНЕ Лариса не смяташе много добре. По-точно, тя беше страхотна в събирането на числа наум, но имаше затруднения с редното броене. Особено ако трябваше да броите назад от двайсет. Лариса започна весело: двадесет, деветнадесет. Но някои числа понякога променяха местата си и избягаха някъде. Ясно беше, че просто трябва да го повтаря по-често, но Лариса се затрудни да изпълни задачата веднъж или два пъти. Тя също се отегчи. Мама изведнъж осъзна, че Гриша също не може да смята. Той брои така: „Едно, две, пет, осем, четири“, тоест произволноназовава числата по ред, след като помисли малко, спомняйки си разговора с психолога за писането, мама заключи, че простото броене не е опция. Лариса просто не може да тъпче едно и също нещо много пъти на ден. Може би да правите упражнения и в същото време да броите броя на направените упражнения? Защо не? Същия ден мама предложи на Лариса да брои клякания, навеждания и обръщания, докато прави упражнения. Лариса лесно се съгласи и мама можеше само от време на време да я коригира. След около седмица Лариса спря да прави грешки. „Страхотно!“ – помисли си мама, гледайки Лариса. Но нещо подобно можеше да се направи и преди. Преброихме само стъпалата на входната врата, но беше възможно например да изстреляте ракета („десет-девет-осем“ и т.н.). Наистина, въображението е неограничено. Измислете игри и играйте! ИСТОРИЯ 18. ГРИША СЕ НАУЧВА ДА БРОИ И така, Лариса брои без грешки. Използвайки приблизително същата схема, мама започна да учи Гриша как да брои. „Едно, две, три“, извика мама и двамата с Гриша хвърлиха топката и скочиха от дивана. Но обучението на Гриша някак не вървеше добре. Назоваваше числа, но си личеше, че просто ги назоваваше на случаен принцип и отново мама се консултираше със специалист. Този път при Учителя. И както обикновено, всичко се оказа доста просто. Оказва се, че най-добрият начин да започнете да преподавате броене на децата е с понятията „едно-много“. Вече едногодишно бебе може да разбере къде има едно кубче и къде има много, може да даде на мама една топка или един пръстен. На следващия етап (и няма нужда да бързаме!) започваме да броим до две. Няма абсолютно никаква нужда да правите нещо специално. Можете да помолите детето си да вземе две лъжици: една за мама, една за себе си. Бебето с радост ще изпълни молбата ви. Когато се обличате за разходка, покажете на детето си, че има две ръкавици и две ботуши. След като детето ви усвои тези знания, можете да научите редното броене. Първо до три. Едно две три! Можете да броите предмети, пръсти, стъпки и изобщо всичко, което виждате наоколо. ИСТОРИЯ 19. КАК ДА НАУЧА ПОУКИ ПО ТРИ НЕЩА Веднага щом Лариса сяда да си пише домашните, мама започва да изпитва затруднения. Гриша започва да отнема тетрадките на Лариса и да взема нейните химикалки и моливи. Лариса се ядосва и ядосва. Мама се опитва да отведе Гриша в друга стая, но, първо, Гриша активно се съпротивлява, и второ, Лариса все още се нуждае от помощ. Има ли изход? Да погледнем на ситуацията през очите на децата. От какво се нуждае Лариса? Така че мама да е наблизо и Гриша да не докосва нещата й. Какво му трябва на Гриша? Направете същото, което прави Лариса. Как може мама да задоволи желанията на децата? Мама излезе с този метод. Тя настани Гриша на една маса с Лариса и му даде бележник и молив. Лариса учеше домашни, а мама и Гриша рисуваха в тетрадка. Вярно, Гришата издържа само няколко минути. Той беше възмутен от факта, че бележникът му беше обикновен, но тефтерът на Лариса беше много по-интересен. Там бяха нарисувани различни животни, играчки, дървета и цветя. Както се досещате, говорим за обикновена работна тетрадка по математика. Абсолютно чудо, мама си спомни, че старите тетрадки на Лариса се пазят в килера. Същите, с които се е подготвяла за училище. Съвсем наскоро мама искаше да ги изхвърли, но по някаква причина не го направи. И колко добре, че не го изхвърлих. Тя извади тетрадка, постави Гриша в скута си и двамата започнаха да разглеждат снимки, да броят цветя, да обсъждат цвета и размера на различни предмети. Оказва се, че старите тефтери могат да бъдат интересни! Гришата щастливо ги рисуваше, подчертаваше и чуруликаше. И най-важното, той беше напълно доволен, защото правеше същото като по-голямата си сестра! Учеше от тетрадки. Колко голям. ИСТОРИЯ 20. „И ГАМНИТЕ ЗВУЧАТ ТЪЖНО...“ (в) Ако си спомняте, скъпи читатели, Лариса ходи в музикално училище. Момичето не се различава много от повечето ученици в музикалното училище. Тя иска да свири красиво, но всъщност не обича да свири на гами. Освен това това трябва да се прави всеки ден. И няколко пъти, спомняйки си историята с писмото и думите на психолога, че заниманието трябва да е интересно за детето, мама реши малко.