От автора: философски размисли за съвестта и личните ценности...Личен избор Вървя си по улицата и виждам двама тийнейджъри, които се бият до смърт...Хората минават, но не всички. Една възрастна жена с внучката си спря и изписа на лицето си интерес към битката, сякаш беше зрелище на „бой с петли”... Излизам в двора на къщата си и виждам. като трима тийнейджъри, седнали в пясъчник. Едно момче на около 14 години седи между две с наведена глава и всеки път, когато реши да вдигне глава, получава удар в брадата... Вървя си по полупуста улица в лятна вечер и чувам вика на момиче - това е момиче, което се бие с момче, което се натъква неприлично на нея... Пътувам в трамвая до крайната спирка и забелязвам, че оставам сама с двама пияни мъже, които ме гледат с интерес... обзет съм от ужас... крайна спирка... нощ... да се свържа ли с шофьора? Ами ако ми откаже? Винаги, когато не съм съгласен с действията на някого, когато се хвана, че искам да помогна на другите, да им кажа нещо ценно - лично според мен - разбирам, че не ме питат! Освен това разбирам, че това е мой личен избор и аз сам ще преценя дали съм доволен от постъпката си... Случва се да направим своя избор... и само ние можем да решим. И така, върху какво обикновено се съсредоточават хората, когато правят своя избор, като правило върху: - какво ще кажат хората - опасно ....... не е опасно (какво ще се случи за това) - какви са последствията ... - както аз самата сега - комфортно - некомфортно - готова ли съм за евентуални трудности, според собствените си ценности... - кое е важно за мен в крайна сметка... И ако кажа така, какво ще стане? Как мога да направя това? И ако не ви кажа, какво ще се случи? Как се чувствам сега? Изборът е ваш! Фокусирайте се върху вътрешното усещане на радост или дискомфорт и физическото усещане на енергията на свободния дъх, или компресията отвътре... И тогава решаваме дали да кажем това на някого... как да го кажем. .. дали да направя това действие... как да го направя... например,...дали да напиша тази статия.....как да напиша....Какво ще се случи с мен по-късно...след моя собствен избор...И ако Страх ме е от нещо...тоест...ако не ме заплашваше по никакъв начин, бих казал! Бих го направил! И така, не, наистина!...ами ако...защо да рискувам?...ще накажат...ще обидят...ще те изгонят... ..Ще замълча...И после си мислим, че сме мълчали тихо...не сме направили...не сме казали.... и следователно никой не го забеляза, не разбра и следователно нищо не се промени! Не се ли е променило? Но не можеш да излъжеш себе си! Притча за самооценката: Един ден млад мъж дойде при Учителя и каза: „Дойдох при теб, защото се чувствам толкова жалък и безполезен, че не искам да живея.“ Всички около мен казват, че съм неудачник, негодник и идиот. Моля те, Учителю, помогни ми! Майсторът, като погледна за кратко младия мъж, бързо отговори: "Съжалявам, но в момента съм много зает и не мога да ви помогна по никакъв начин." Спешно трябва да уредя един много важен въпрос" и след като помисли малко, добави: "Но ако се съгласите да ми помогнете с моя бизнес, тогава ще се радвам да ви помогна с вашия." „С... удоволствие, учителю“, промърмори той, отбелязвайки с горчивина, че отново е изместен на заден план. Майсторът взе пръстен с красив камък от левия си малък пръст. - Вземете коня си и яздете до пазарния площад! Трябва спешно да продам този пръстен, за да изплатя дълга си. Никога не се съгласявайте на цена по-ниска от златна монета! Младежът взел пръстена и потеглил. Пристигайки на пазарния площад, той започва да предлага пръстена на търговците и отначало те разглеждат стоката му с интерес. Но щом чуха за златната монета, веднага загубиха всякакъв интерес към пръстена. Някои открито му се изсмяха в лицето, други просто се обърнаха и само един търговец любезно му обясни, че златна монета е твърде висока цена за такъв пръстен и че могат да му дадат само медна монета или поне сребърна . След като обиколи целия пазар и предложи пръстена на около стотина души, младежът отново оседла коня си и се върна обратно. Силно потиснат от провала, той отиде при Учителя. - Учителю, аз17"