От автора: Пашнина О.Н. Възникнала в резултат на самосъзнанието на човека. Самото име на тази наука – ПСИХОЛОГИЯ – показва, че нейната основна ЦЕЛ е ПОЗНАВАНЕ НА ВАШАТА ДУША и нейните ПРОЯВЛЕНИЯ – воля, възприятие, памет и т.н. НЕВРОПСИХОЛОГИЯТА е клон на психологическата наука, който се е развил в пресечната точка на няколко дисциплини - ПСИХОЛОГИЯ, МЕДИЦИНА (НЕВРОХИРУРГИЯ, НЕВРОЛОГИЯ), ФИЗИОЛОГИЯ и ПОСОКАТА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА МОЗЪЧНИТЕ МЕХАНИЗМИ НА УПФ. Домашната НЕВРОПСИХОЛОГИЯ е създадена по време на Втората световна война от изключителния психолог, професор в Московския университет А. Р. Лурия и неговите ученици - Л. С. Цветкова и др. Уникалният “НЕВРОПСИХОЛОГИЧЕН” метод е комбинация от техники за психологическо изследване с физиологично изследване на човек с увреден мозък. ОБХВАТЪТ НА ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА НЕВРОПСИХОЛОГИЯТА непрекъснато се разширява. Невропсихологическият подход се оказа много продуктивен за изучаване на различни проблеми: типологията на нормата, развитието на психиката в онтогенезата, характеристиките на психичните разстройства при гранични състояния на централната нервна система, динамиката на психичните функции под влияние на на психофармакологични влияния, промени в психичните функции във възрастта на инволюция, междухемисферна асиметрия и междухемисферно взаимодействие и други проблеми. В понятийния апарат на невропсихологията има основни понятия: Невропсихологичен симптом е нарушение на психичната функция, което възниква в резултат на локално мозъчно увреждане. Невропсихологичният синдром е естествена комбинация от невропсихологични симптоми, свързани с нарушаване на физиологичните процеси поради локално мозъчно увреждане. Невропсихологичният фактор е физиологичен механизъм на функциониране (принцип на работа) на мозъчна област, чието нарушение води до появата на естествена комбинация от психични дисфункции (невропсихологичен синдром). НАЙ-ВАЖНИЯТ КОМПОНЕНТ НА ​​НЕВРОПСИХОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА Е КОНЦЕПЦИЯТА НА А. Р. ЛУРИО ЗА ТРИ ФУНКЦИОНАЛНИ БЛОКА НА МОЗЪКА: 1. Енергиен блок (регулация на тонуса и бодърстването) 2. Блок за приемане, обработка и съхранение на информация 3. Блок за програмиране, регулиране и контрол Според този модел ЦЕЛИЯТ МОЗЪК МОЖЕ ДА БЪДЕ РАЗДЕЛЕН НА 3 ОСНОВНИ структурни и функционални блока: 1- енергиен блок (регулация на нивото на мозъчната активност); 2- блок за получаване, обработка и съхранение на екстероцептивна (т.е. идваща отвън) информация; 3- блок за програмиране, регулиране и контрол върху хода на умствената дейност. ВСЯКА HMF СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА С УЧАСТИЕТО И НА 3-ТЕ МОЗЪЧНИ БЛОКА, ДОПРИНАСЯЩИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО МУ. Мозъчните блокове се характеризират с определени структурни особености: физиологичните принципи, залегнали в тяхната работа, и ролята, която играят в изпълнението на психичните функции. Първият - енергиен - блок включва неспецифични структури на различни нива: ретикуларната формация на мозъчния ствол, неспецифични структури на средния мозък на диенцефалните участъци, лимбичната система, медиабазалните участъци на кората на фронталните и темпоралните лобове на мозъка. . Този мозъчен блок регулира процесите на активиране: общи генерализирани промени в активирането, които са в основата на различни функционални състояния, и локални селективни промени в активирането, необходими за осъществяването на HMF. Функционалната значимост на първия блок за осигуряване на психични функции се състои предимно в регулирането на процесите на активиране, като осигуряването на общ фон за активиране, върху който се изпълняват всички психични функции, за поддържане на общия тон на ЦНС, необходим за всякакви дейности по проверка на психиката. Този аспект от работата на първия блок е пряко свързан с процесите на вниманието - общо, безразборно и избирателно, както и в съзнанието като цяло. Вторият блок - блокът за получаване, обработка и съхраняване на екстероцептивна (т.е. произтичаща от външната среда) информация - включва основните анализаторни системи:.