От автора: Олга Николаевна Пашнина Проблемът с рехабилитацията на деца с увреждания е един от належащите здравни проблеми днес, поради непрекъснато нарастващия процент на детското население с увреждания. Изследванията през последните години показват, че качеството на живот на бъдещата популация от деца и възрастни до голяма степен зависи от вътреутробния период на плода, в противен случай - от пренаталния период. В същото време централната нервна система играе координираща и интегрираща роля при формирането на различни функционални системи на плода, което определя нейното ключово значение в процесите на ембриогенезата и последващото развитие на човека. Перинаталните мозъчни лезии, и предимно тези, причинени от вътрематочна хипоксия, са основната причина за неврологични заболявания при деца през първата година от живота, както и тяхната инвалидност през следващите години. Ранната педиатрична неврорехабилитация е сравнително нова област в медицината. Основната мотивация беше необходимостта от разработване на методи за превенция на детската заболеваемост и увреждания. За прилагане на обсъждания начин за защита на здравето на детето е необходимо да се създаде цялостна програма за поетапна медицинска неврорехабилитация на деца със симптоми на перинатални лезии на централната нервна система в пери- и постнаталния период. От момента на раждането на детето се провежда не само интензивно лечение, но и ранна неврорехабилитационна терапия, насочена към възстановяване на функциите на нервната система. Опитът показва, че ако се провежда неврорехабилитация на новородено дете въз основа на семейно консултиране, такава терапия нормализира неврологичните симптоми при деца с перинатална патология. По този начин основният критерий за успех в развитието на новороденото трябва да бъде не просто запазването на живота му, а запазването на живота и здравето му. Феталната хипоксия е най-обширната област на антенаталната патология; именно това причинява увреждане на централната нервна система. Морфологичните промени в мозъчната тъкан, които се развиват под въздействието на хипоксия, включват липсата на стабилизация на нервната тъкан в постнаталния период и бързото развитие на атрофични процеси в мозъчните клетки. Доказано е, че под влияние на перинатална хипоксия могат да възникнат трайни нарушения във взаимоотношенията между кортикалните неврони и субкортикалните структури. Доказано е също, че феталната хипоксия застрашава мозъчната функция през целия живот, от ранните етапи на вътрематочно развитие до напреднала възраст. Всички горепосочени данни показват спешна необходимост от превантивни мерки, които биха помогнали за идентифициране и премахване на влиянието на пренаталната хипоксия върху появата на перинатални лезии на ЦНС и техните последствия. Перинаталната асфиксия и нейните неврологични признаци са важна причина за увреждане на мозъка и неврологични последствия при новороденото. Обсъжда се възможността за положителен ефект върху бременността и развитието на плода. Като се има предвид горното, съвременната неврорехабилитация може да се определи не само като набор от мерки, насочени към възстановяване на различни нарушения на функциите на тялото, т. личността на пациента, но и като система за въздействие, насочена към ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ развитието на патологични процеси. В същото време неврорехабилитацията на деца с перинатални разстройства като цяло трябва да се характеризира с ранно начало, непрекъснатост, непрекъснатост и сложност, когато се използват всички медицински, неврорехабилитационни и други мерки. Този подход към програмата за рехабилитация ще допринесе за развитието на ранната рехабилитация и решаването на проблемите за създаване на съвременни центрове за перинатална неврорехабилитация, където е необходима интеграция на специалисти в различни области: акушер-гинеколози, генетици, гинеколози, неонатолози, невролози, невропсихолози, специалисти по неврорехабилитация и др.- като се отчита спазването на ясна приемственост на медицинските и.