От автора: Взето от Интернет. Очарователна статия, не мога да не споделя. Толкова просто и толкова разбираемо: „Определено трябва да се грижиш за себе си“, посъветва жена на около 60 години, която седеше до нея в микробуса. Винаги се изненадвам от толкова мъдри жени, с боядисани мигли, морковено червило, прическа под шапка и в рокля с яка, които съветват как да живеят и какво да правят. Откъде изобщо знае за мен, живота ми, какво и кого трябва да правя. От учтивост попитах какво има предвид „Виж ръцете си, къде е маникюрът, суха кожа, счупени нокти?“ – хвана ръката ми в своята и нежната й кожа за секунда ме обгърна в някаква тайнственост. Разбери, скъпа, ти си сама и любовта, за която всички говорят и мечтаят, не започва с онзи човек и тя посочи с поглед възрастния сивокос мъж, който стои до него, а с теб самия, със собствените ти пръсти. - Какво общо имат любовта и пръстите? Струваше ми се, че всичко това е безсмислен разговор и исках да сляза на моята спирка възможно най-скоро, но все пак трябваше да вървя дълго време, така че аз трябваше да поддържам разговора и да махна ръката си от дланта на някой друг „Виждаш ли, скъпа, всеки иска да бъде обичан, изисква, чака, прави скандали, ревнува, отвръща на удара, постоянно иска да промени нещо. в другия, за да направи другия по-добър. Това е колело, в кръг, историята ще се повтори, хората ще се променят, но проблемите няма да бъдат решени. И можете да живеете цял живот неудовлетворени от живота. Но тайната е в пръстите ти - Значи мислиш, че ако намажеш ръцете си с крем, животът ще се оправи! В края на краищата тогава започвате да се грижите за себе си, да се обичате и това означава, че няма да позволите да се отнасяте лошо с вас. Никой не може да те обиди, когато сам не се обиждаш. - Говорите прости неща, които са разбираеми, но са някак глупави - Опитайте! Странна баба. Помислих си, но мъжът, който стоеше до нея, й каза, че е време да слезе на спирката. Той внимателно пое нежната й ръка, усмихна й се и след това ми каза, че от половин век е целувал пръстите й всеки ден, а тя е все така млада и красива. Вълна от настръхна ме заля и аз също го исках... до дълбока старост... заедно... да целувам пръстите си... Погледнах ръцете си, блясъкът на нейния крем блестеше от слънцето в прозореца , и ми се стори, че се усмихвам на това след няколко. На следващата спирка слязох от микробуса и влязох в първата врата с надпис „маникюр.“ Владимир Боровик Илюстрация – художник Ерик Боуман