Лични граници…Проблемът с личните граници често възниква за много хора. Не винаги съм бил психолог и съм ходил на терапия, така че изпитах това лично. По принцип битува мнението, че към психологията отиват преди всичко тези, които сами искат да излекуват душата, ума и тялото си, ако е психосоматично, но някой ден ще има друга публикация за това... историята ще е за мен. Живеех спокойно и си мислех, че нямам проблеми. Имаше някои трудности, като всички останали, разбирате ли? Понякога няма достатъчно пари, понякога любовта не е споделена, понякога хората не разбират, понякога е просто тъжно. Като цяло всичко е като всички останали или поне като мнозинството. Но в един момент осъзнах, че ми е трудно. Животът стана сив, скучен, винаги има някакви обстоятелства срещу мен, все по-често става по-тъжно и ми се плаче, няма удовлетворение, няма щастие в живота... Тогава учех психология от 5 години години няма да се мотая - ще се окаже мемоар - реших да отида на психолог, особено след като знаех, че за да помагаш наистина на хората и да станеш психолог, трябва да ходиш и при. психолог, така че, първо, да е удобно, и второ, за да не прехвърляте проблемите си на клиента. И така, след дълги описания на моя живот (имахме дълъг разговор, тогава нямах достатъчно разбиране и приемане на хората, така че бях щастлив от факта, че разговорът продължи дълго) стигнахме до извода че имам проблем с личните граници в живота си е много остър. Личните граници са набор от правила, които помагат да се определят безопасни граници за поведението на другите. Границите разделят собственото ни „Аз“ от другия, запазват психическото здраве и показват какви действия към себе си не сме готови да приемем. Не знаех как да кажа „не“, позволих на хората да нахлуят в личното ми пространство, позволих на хората „възползвах се“ от мен и моите ресурси, позволих си да се обвинявам за проблемите на другите и много, много повече време мина, преди да осъзная какво се случва и факта, че аз самият съм довел до това и съм го допуснал всичко това да се случи. Беше много трудно да поправя всичко и да се науча да живея по нов начин. Това е старателна работа, защото не можем просто да изградим митична стена и да я облечем като рокля. Трябва да приемете вътрешните си основи, да си позволите да бъдете себе си. Разберете, че уважението трябва да присъства в отношенията с хората. За да разберем, че чувствата на другите хора са чувства на други хора, не трябва да приемаме например гнева, в този случай можем да подкрепим човека и да съчувстваме. Трябва да се научим да казваме „не“ и да приемаме чуждото „не“ с уважение. Трябва също така да разберем как да структурираме речта си, така че другите хора, първо, да разберат, второ, да приемат и трето, да не се обидят. Не всички разбират, че защитавате границите си, защото не разбират, че те „нагло“ ги нарушават. Някои смятат, че всеки им е длъжен, разбира се, има причини за това, но за това ще говорим друг път... Мисля, че най-важното, което записах, е да науча повече за личните граници и как да научете се да ги защитавате чакам ви на консултации. С уважение и любов, Вашата Евгения Нестерова! Очаквам ви на консултации.8 928 606 89 32