Моят малък клиент, който смени много хобита и така и не намери своето, говореше с горчивина и топлина за рисуването, за ателието, в което майка му го заведе на 8 години и за пейзаж, който учителят не забеляза, но той вложи толкова много от себе си в него и учителят не дойде, той се приближи до други деца, коригира работата им, но пейзажът на това конкретно дете остана неразбран. След този урок момчето започна да наблюдава учителя, към когото се приближи, когото коригира, появи се завист към „най-добрите“ и раздразнение към „най-лошите“. И тогава в душата на детето се зароди ново чувство, сякаш за рисуване, чувството, миришещо на безполезност, обезценяване и гняв. Всяко следващо посещение в студиото донесе разочарование, любовта към процеса на рисуване изчезна. Приближавайки се към темата за оценката, споделихме желанията от тази оценка и вътрешното удоволствие от правенето на нещо, момчето получи възможност да дойде на ново място и да се чуе и да разбере дали е мое или не, изследване се появи активност и самоувереност. Възможността да насочваш енергията не към другите, а към себе си, отвори допълнителен ресурс. Стана възможно да се докоснеш до тази история след работа със срам. Момчето се срамуваше да си спомня този пейзаж, чувствата си, той призна, че всеки път, когато опита нещо ново, търсеше одобрение, възхищение в очите на възрастен учител и завист в погледите на другите ученици, в този момент той замръзна и страхът от грешки принуди първия път да работи добре и да спечели първите искри на възхищение, след това енергията си отиде и беше необходимо да избягаме, да унищожим всичко, докато всички разберат, че зад маската на „добро“ има Страхът да бъде видян. Работата с гняв и вътрешният критик помогнаха на детето да покаже здравословна конкуренция и възможност да представи себе си и своите грешки и си представете, че жената с чашата не е майката на бебето вътрешен критик на детето, нетърпелив да бъде първият и най-добрият и страх да не изложи истинската си същност. За мен е важно, когато пиша нещо от практиката, да запазя конфиденциалност относно клиента в рамките на терапевтичната връзка, особено ако клиентът е дете. Сменям, сменям, не посочвам данни възможни за разпознаване. Смисълът е същият, но съдържанието е различно Екатерина Юзвак, детски психолог