Всички ние сме хора, които по един или друг начин имат пред очите си ситуация на поддържане на авторитет не на уважение, а на страх и насилие. Е, например, повечето от нас са израснали в култура, в която родителите често са действали на принципа: „Страхът означава уважение!“ не се притесняваше да установи здравословен контакт с децата, взаимодействаше чрез заплахи, подигравки, физическо наказание, повлияване на чувството на страх и унищожаване на способността за самочувствие. Вероятно биха могли да бъдат обвинявани, ако самите те не бяха израснали в подобни условия, където този стил на възпитание се смяташе за норма. Когато едно дете порасне малко и навлезе в социалния свят, тогава тази връзка: „страх от насилие и унижение плюс грижа и попечителство: „Който те храни, той те бие“, съществуваща в нашето несъзнавано, като психологическа норма започва да регулира нашето взаимоотношения с всички „фигури“ власти": с учители, шефове, полицаи, регулаторни органи, власти. Повечето от нас от детството са усвоили науката „Кой е по-силен, той е прав" и са загубили умението за самоуважение и самозащита. Много често едно дете и дори неговият родител намират за много трудно лека подигравка или неетично твърдение от страна на учителя да види „тормоз в училище“ от страна на връстници и учители физическо, а не пряко, а вербално, емоционално насилие. И то най-често изобщо не се определя като насилие и се възприема от другите като норма детството е одобрявало насилието, считайки го за общоприета норма („Бият ме и това е добре, пораснах мъж!“). Детските общности са малък модел на голямо общество. Ето защо „училищният тормоз” е толкова често срещано и допустимо явление! Възрастните, учителите и училищните администратори, родителската общност толкова често не могат да разпознаят тормоза, подигравките, психологическото насилие и привидно познатите неща като истински сериозен проблем зад училищните конфликти на децата. Освен това много често родителите на дете, което е подложено на насилие от учители (и) или връстници, трябва да преминат през седемте кръга на ада, изпитвайки на свой ред всички „удоволствия“ на психологическото насилие от училищната администрация и родителя общност само за това, че е позволил на детето си да се защитава, когато не е наоколо, да поставя граници, да не позволява да бъде унижавано. В крайна сметка в училище много често работата с подобни ситуации се състои в анализиране на последствията от тормоза, а не в неговата превенция и системна работа с трудностите, възникнали в училищната система във взаимоотношенията между децата или в отношенията между детето и учителят. Никой не разбира защо детето е било грубо или бито, дори това да е бил единственият начин да се предпази от тормоз или провокация от учител или няколко нарушители. Заради тези родители пиша и този текст. Защото е почти невъзможно да останеш сам в ситуация на силен натиск от страна на микрообществото и в същото време да имаш несломима вътрешна опора, чувство за право на самозащита и самоуважение, което ще бъде източник на правото на детето към самоуважение. В края на краищата, за да подкрепите адекватно детето си, е много важно да останете стабилни! Много по-лошо е, когато самият родител не осъзнава, че детето има нужда от закрила и не заема неговата страна, защото от детството са изтрити всички механизми за разпознаване на сигнали, които разпознават насилието и унижението от други хора.... ..И добре е и детето да се научи да се защитава, което създава дисонанс в училищната система, помагайки на нас възрастните да забележим проблема и да започнем да търсим адекватни системни начини за разрешаването му! Ако човек не е научен от детството, че никой няма право да го унижава или проявява насилие към него, тогава: 8-963-524-5774