Вината: за действие или резултат от него, за бездействие, за недостатъчен успех, за провал, за по-щастливия живот на другите хора, за настоящата неприятна ситуация и изобщо за всичко, което фрустрира, разочарова или е изпълнен с невъобразими трудности. Защо хората понякога обвиняват себе си, а понякога обвиняват други хора или безчувствени обстоятелства? От какви ъгли трябва да погледнете особеностите на такъв избор както по отношение на себе си, така и по отношение на другите (приятели, клиенти, колеги, врагове и т.н.) Мисля, че тук можем да започнем с четири „стълба“, вкл една характерна характеристика на конкретен човек и три погрешни схващания, присъщи в една или друга степен на всеки. Тези четири „стълба“: тип локус на контрола; фундаментална грешка на приписването (в пространствено-времеви смисъл). За това е писано повече от достатъчно. В изключително опростена форма можем да кажем, че всеки човек има устойчива характеристика по отношение на идеята за неговите способности: индивид с вътрешен локус на контрол вярва, че всичко зависи от него; човек с външен локус на контрол е сигурен, че за всичко в света са виновни външни фактори и обстоятелства. Хората с различен тип локус на контрол може да се затруднят в общуването дори по ежедневни теми. Приятел А се оплаква на приятел Б за постоянни неуспехи (в материални, сексуални или други области), а събеседникът Б не разбира защо А не се събира и не коригира ситуацията, която е нежелана за него. Всеки има свой житейски опит, свои физически и психически ресурси, различни типове локуси на контрол. Разбира се, типът локус пряко влияе къде, на кого и до каква степен се хвърля вината за проблемите. Освен това не може да се каже, че един локус е по-добър или по-лош от друг. Хората с интернален локус са склонни да се обвиняват за всичко и винаги (оттук и загуба на самочувствие, натрапчиви мисли, неврози и др.); хората с външен локус на контрол традиционно „не виждат гредата в собственото си око“ (оттук например парадоксално завишено самочувствие, съчетано с увереността, че постоянно нямат късмет, убеждението, че светът „им е длъжен“, постоянна фрустрация, невроза, неспособност за работа върху себе си). Вероятно наследственият тип нервна система също има роля във формирането на локуса. Обикновено локусът на човек се намира на линия някъде между полюсите на вътрешното и външното и в различни позиции в зависимост от естеството и спецификата на ситуацията. Освен това може да е различно на различни нива на осъзнаване, както показват например експериментите в семейната терапия: съпругът обвинява жена си, съпругата обвинява съпруга си, но в процеса на изпълнение на определени упражнения и двамата осъзнават на собствените си недостатъци. Отрицателните последици от фиксирания локус на контрол могат да бъдат коригирани до известна степен. Това важи и за процесите на разпределяне на вината. Отново добре позната концепция. Дори в наказателен процес, където присъдата срещу обвиняемия може да бъде само „виновен“ или „невинен“, присъдите, дадени на съучастници в престъпление, могат да варират значително. Често в неприятна ситуация вината не бива да се прехвърля изцяло върху един субект или обстоятелство. Но, както в много други случаи („глупак”/„умен”, „успех”/„провал” и т.н.), хората гравитират към полюсите („Аз съм виновен”/„Аз нямам нищо общо с това ”) Всъщност днешният провал може да ви научи на нещо или да се превърне в успех утре: всеки светец има минало, всеки грешник има бъдеще. - О. Уайлд. Фундаментална грешка при приписване. Доста популярно явление днес. Същността му най-лесно се показва в таблица.Таблица. Фундаментална грешка в приписването: Тоест в ситуации на нашия успех ние го приписваме на нашите лични качества, а в случай на успех на други хора.