Случвало ли ви се е, че когато се задава някаква опасност или проблем, най-доброто решение е...Да не правите нищо? Но за тревожните хора бездействието е много по-трудно поносимо . Май трябва нещо да се направи, поне нещо да се отърве от проблема, както казват те: По-лесно е да копаеш, отколкото да не копаеш и изчакайте, докато всички действия изгубят смисъла си. Или когато всички възможни действия вече са предприети, но все още няма причина за нови действия. Или когато случващото се не зависи по никакъв начин от нашите действия, каквито и да са те. Да се ​​доверим на съдбата, сякаш съдбата може да се погрижи там, където ние самите нямаме възможност, ще дам един пример, в който ще разкажа една история за себе си. Изведнъж се стъмни, зад тях се чуха женски писъци. Жената изкрещя една дума, не можах да я разбера. Обърнах се и видях огромно куче, което се втурва към мен отдалеч. И жената хуква след него, водена от собствените си страхове. Стана ми ясно, че жената крещи името на кучето. За мен нейният писък се превърна в предвестник на опасност, защото толкова сърцераздирателен писък, ако кучето не е агресивно, сякаш нямаше смисъл „Как да избягам, къде да отида?“ мина през главата. И тогава веднага си помислих, че не мога да избегна или променя ситуацията, това вече се случва с мен, но все пак, какво мога да направя? Мога да бъда само в тази ситуация. И чакай. Реших, че просто ще стоя. И не правете нищо. Това е всичко, което можех да реша за себе си в този момент. Ако на кучето е писано да ме ухапе, така да бъде. Ще живея като ухапано куче и ще се лекувам, а сега ще гледам да съм максимално спокоен и да не показвам, че ме е страх от нея. Ами ако имам късмет!? Да става каквото ще! Полезна идея, когато почти нищо не зависи от нас. Кучето се приближи. Сега ми стана ясно, че това е немска овчарка. Обичам кучета и като цяло не ме е страх. А овчарите в моята картина на света са интелигентни, разумни и разумни създания. Така успях да се успокоя. Въпреки че коленете ми продължаваха да треперят, овчарят спря и ме погледна. Казах й нещо, не помня какво точно. Но реших да поддържам приятелски контакт. Тя започна да ме души. Продължих да й говоря любезно, уверявайки я колко е прекрасна, задето още не ме е изяла. Решенията идват постепенно с развитието на ситуацията. Стояхме така, докато собственикът не дотича и не взе кучето да се извинява искрено, че кучето ме е изплашило. На което й отговорих, че ако не беше изкрещяла така, нямаше да се изплаша толкова 🙂. Приемането на собствената ни безпомощност, признаването пред себе си, че сме безсилни, парадоксално ни помага да бъдем по-силни и издръжливи. Тогава паниката изчезва. И енергия, време и мисли вече не се губят за намиране на решение, което не може да съществува сега. Можем да играем само с картите, които животът ни е дал. За съжаление не ни се дават други. Приятели, имате ли свои истории, в които сте се доверили на съдбата и сте спечелили тази битка с живота, ще се радвам ☘️ Омръзна ли ви да се страхувате и да се притеснявате? ще сподели философски техники, които ви помагат да спрете и да погледнете живота със смелост в очите!