От автора: Всяко дете е индивидуалност. Дори най-малкият, най-безпомощният, току-що прохождащ в живота си. Той е уникален, невероятен, напълно различен от другите, със собствени таланти, характеристики, собствено „Аз“. Някои са смели и разкрепостени, други са плахи и стеснителни. И ако си спомним, че „децата са цветята на живота“, срамежливото дете е много деликатно цвете, което изисква изключително внимателно боравене. Срамежливостта е характерна характеристика на почти половината хора, както деца, така и възрастни. Срамежливостта, срамежливостта може да бъде временна (проявява се само в непозната компания, в необичайна среда), която преминава с течение на времето. Но се случва срамежливостта да стане черта на характера, постоянно качество на човек. Това е най-честата причина за проблеми с комуникацията. Срамежливостта ви пречи да се срещате с нови хора, пречи ви да изразите мнението си и да отстоявате правата си. Срамежливостта съпътства чувството на самота и безпокойство. Как възниква срамежливостта? От първите дни родителите се опитват да защитят бебето си от всички ежедневни несгоди. Детето расте и сега, когато се държи „неправилно“, мама или татко внезапно престават да бъдат надеждна опора: „Държиш се лошо, ще те дам на злия човек!“ (варианти: в сиропиталище, цигани и т.н.).“ Вие искате да постигнете желаното поведение, но с тези „техники“ култивирате у детето чувство на зависимост и безпомощност. Детето рано научава, че е „глупаво“, „тромаво“, „изобщо няма ръце“, „прави всичко погрешно“, „много по-лошо от другите деца“... Вие, разбира се, не мислите за последствията , които искат да постигнат незабавни резултати. Просто така, сплашително, унизително. Ако детето има силен характер (холеричен или сангвиничен темперамент), с течение на времето то ще се научи да се „бори“ с вас. Ще спре да отговаря на коментари или ще започне да прави скандали. Ако бебето има мек характер, то ще премине в дълбока защита, т.е. ще се затвори в себе си. Детето вярваше, че е глупаво, не може да направи нищо и че родителите му са много недоволни от него. Родителите често поставят твърде високи очаквания. Мечтаейки за дете, което ще бъде най-доброто, те не искат да се примирят с факта, че детето им е „обикновено“, без никакви гениални способности. Децата на такива родители посещават няколко различни клуба, секции и студия. Детето се опитва, страхува се да разочарова родителите си, но по-често мама или татко все още не са доволни от нещо. Как може да свърши това? Детето усеща емоционална заплаха в обкръжението си, отдръпва се и... прави първата крачка към самотата. В крайна сметка самотата е безопасна, няма риск да бъдете отхвърлени от възрастни и деца. Разпознаваема ситуация: баба и внучка Катя се разхождат в двора. Катя е на 2,5 години, извела е кукла навън. Съсед идва и започва да говори на момичето: „Каква хубава кукла имаш! Какво е нейното име? Кой ти го даде? Катя иска да отговори, но баба й я изпреварва, отговаряйки подробно на въпросите, отправени към внучката. Момичето стои наблизо и мълчаливо кима с глава в знак на съгласие. Накрая бабата казва „чудесна фраза“: „Тя е като баща ни, също толкова е задръжка и дори не говори добре“. Мислите ли, че момичето ще има желание да отговаря на въпроси от непознати следващия път? Няма ли да е по-лесно да се крият зад гърба на баба, майка, татко... Както виждаме, срамежливостта се проявява при деца с ниско самочувствие, със страх да не бъдат разбрани, неприети, отхвърлени. Какво може да се направи? Предотвратяването на срамежливостта е по-лесно, отколкото коригирането й. Как родителите могат да помогнат на децата си в ранна възраст? От раждането до две години се формира отношението към себе си и света. Прегърнете детето си, дайте му много нежност и обич от момента на раждането (ако е изгубено време, не се отчайвайте: никога не е късно да започнете). Говорете с децата си колкото е възможно повече. Всичко това дава усещане за сигурност и доверие, помагайки на бебето да расте общително. От две до шест години деца за първи пътсрещат трудности в общуването. Научете ги да гледат на ситуациите през очите на други хора. Обяснете защо Витка удари Маша (те не си поделиха бонбона; какво бихте направили?). Защо Лена и Дима не вземат Света в играта (тя разбива пясъчната им къща). Когато детето разбере защо хората действат по един или друг начин, ще му бъде по-лесно да се ориентира в ежедневните ситуации и ще бъде по-уверено. От шест до седем до дванадесет години много ученици губят самочувствие. Те не могат да отговарят на дъската, за тестове получават по-ниски оценки от очакваното. И причината за това са очакванията на родителите за средно образование. Децата - учениците все още се нуждаят от потвърждение, че ги обичаме не заради оценките, не заради похвалите на учителите, а просто защото ги имаме. Не трябва да казвате на учителя или на други хора, че детето ви е срамежливо, защото можете да го кажете по различен начин: внимателно, внимателно, чувствително към мнението на другите хора. Никога не трябва да пришпорвате срамежливо дете. Правейки това, оказваме психологически натиск върху него, който едно уязвимо дете може да не издържи. Задействат се защитните механизми на психиката, детето се отдръпва още повече и се затваря в себе си. Как да определим дали е срамежливост или не? Има деца, които са просто необщителни, но за разлика от срамежливите, те не изпитват дискомфорт от това. Ако някой попита нещо такова дете, то ще отговори без проблем. Някои деца избират отказа да общуват като средство за самоутвърждаване, желание да покажат своята власт над другите. "Ако искам - говоря, ако не искам - няма!" Ясно е, че в този случай трябва да помогнете на детето да се отърве от арогантността и капризността. Трудности в общуването могат да възникнат при деца, чиято реч и мислене не са достатъчно развити. За такива деца е наистина трудно да се опознаят и да водят разговор. Ще ви бъдат полезни занятия със специалисти - логопед, психолог - насочени към развитие на речта и преподаване на комуникативни умения. Всичко във вашите ръце! За да възвърнат чувството на самочувствие на срамежливото и лесно уязвимо дете, да повишат самочувствието му, да развият общителността и комуникативните му умения, родителите трябва да: - осигурят атмосфера на доверие, любов и хармония във вашето семейство; самоувереност на детето (ще успеете, защото сте толкова умни; аз вярвам в вас - слушайте мненията, чувствата, исканията и историите на вашето дете, опитайте се да ги разберете); обсъждайте нежно, любезно; - избягвайте изрази като: „Никога не смей да казваш такива неща на родителите си“, „За да не чувам повече гласа ти“, „Писна ми“ и др. Тези изрази ще предизвикат още по-голям страх и плах у детето; - никога (!!!) не сравнявайте детето си с братя и сестри или с приятели, които според вас са по-добри, по-силни и по-умни от него; - учете детето си на самостоятелност. В края на краищата дори тригодишно дете може да донесе играчка, да избере тениска (днес ще бъде с цветя), да обуе чорапи и много други - разширете кръга си от познати, вземете детето си посещение, посещение на нови места, канене на гости в дома ви; насърчавайте играта с връстниците си; не принуждавайте детето да прави неща, които са извън неговите физически и умствени възможности; правете го насаме, без свидетели; което детето е особено срамежливо; - сътрудничи с психолог, така че да помогне на детето да се освободи от психически стрес, от повишена чувствителност към стимули, които причиняват безпокойство и тревожност. Играта „Огледало“ добре облекчава психическия стрес. Можете да я играете заедно с дете или с няколко деца. Вие сте „огледало“, детето стои срещу вас, гледа се в „огледалото“, което повтаря всички негови движения, жестове, изражения на лицето. Можете да изобразите не себе си, а някой друг. След това участниците сменят ролите. Такава проста игра помага на детето да се отвори, да се почувства по-свободно и спокойно. Добри са и игрите „Криеница“, „Пазаруване“ или прости.