От автора: Реших да представя стиховете си на читателя в кратки фрагменти. Има повече от хиляда от тях. Тук те са представени в различни посоки и теми, чието съдържание и значение е философско по своята същност. Кои сме ние? защо живеем Имаме ли нещо общо с това, което се случва по света?.. Имаме ли нужда от поезия? въпроси? Отговори? Част 2 Реших да представя стиховете си на читателя в кратки фрагменти. Има повече от хиляда от тях. Тук те са представени в различни посоки и теми, чието съдържание и значение е философско по своята същност. Кои сме ние? защо живеем Имаме ли нещо общо с това, което се случва в света?.. ***Оттам, от дълбините на съзнанието, От първичните дълбини... Корените на порядъка на Вселената Дадени са каноните на светостта. Отваряйки вратата на Вселената... Отваряйки широко прозорците, Ние вдишваме нетленен огън... Той е изтъкан от най-фини нишки. В дъга от светлина, нишките ще се сплитат отново, И тази песен ще продължи да ни носи добри новини. ***Животът, един голям урок, като огромно, дълбоко като море... Някои минават напразно, за едни е като щастие, за други е като мъка. Гръмотевична слава за тези, които са достигнали върха. Някои падат в бездната и гнилите останки. Някои са гроши... Паднал, издигни се и отново излитай, Прегърнал света с крила... Пейте заедно забравена песен, За да бъдат земята и небето мостове... *** Къде идваш - Къде идваш, къде си ти идваш, В свитъци и пратки, изпратени на света - Да се ​​бием, да видим Трябва да обичаме ближния си и да не го обиждаме? Рушат се камъните на призрачни замъци... Нови знаци са изписани с огньове... Пространства и далечини са разляти с огньове... Плът на кръста... Помнеха, знаеха. Плът до кръста. Ние бяхме те... Помни себе си, за да не забравяме себе си радостно, От искра, за да не угасне огънят в душата. От искра има пламък, Велик Пламък... В който няма числа, в който аз самият, Сурия и Ваю * - огън до небето... Раждане в духа, възкръснал блажен. ***Може ли да се мачка със спокойствие? Може ли да се убива с игра? Какво, грубо? Мирише ли? Смърди ли? Ще трябва да потънете до „дъното“, където има болка, парализа и вече не е разумен, дадена „X“, за да живеете , Чаша с отрова, за да се изпие от очите. „Х“ е дадено като нишка. „З“ е дадено като мрежа. Много е дадено, но нищо не е дадено според вярата. Кой ще разбере това? ***Ей, Чингизиди, погледът на наклонени очи е като небе, като остро острие... В очертанията на съдбите няма друго време. Хей, Чингизиди, ти управляваш света... Да владееш света означава да владееш себе си... Себе си, за да не стане светлината клин, Пепелта от пожар, пяната на прибоя. Хей, Чингизиди, решавайте съдбите... За да знаят потомците, помнят предците В жаркото лято не се стига лесно до снежния връх... Истинските са рядкост. Хей, Чингизиди, спомни си Словото... Да ти поеме дъха, душата ти да се рее С дълбокия поток на старото в новото, към себе си, бързо, бавно. ***Днес не намерих покой, пак търся... Е, кога ще е краят? Ще намеря ли някога средата? Ще се докосна ли до реда на нещата? Ще намеря ли себе си? Не е ясно. Ще пристигна ли в срока, тихо, но ясно: „Това е правилната скала.“ ***Тръгвам си... Тръгвам си за вечността... Ела заедно с мен Време на парчета, преходност... В стих, поема и песен. Днес си тръгвам, скоро... Прекосил вечността завинаги Може би дори бърз влак е препуснал през земята, за да не е напразно. Тръгвам си сега и по-късно... Сълза ще се търкаля от очите ми, Или може би не, може би ще вали дъжд, Или слънце, пътеката на дъгата. Тръгвам си със стих и песен, тръгвам си на скъпа млечна... Сега, някога бяхме заедно... С молитвата на сърцето си моля да сме близо днес, утре... И след година и след сто... Амрита на паметта за закуска, където няма въпроси "как" "И какво от това". Тръгвам си и се връщам, пак ще се върна, за да ти разкажа, Как се завъртя невидимата ос, За да предскажа цикличността на съдбата..