Триангулацията е емоционален процес между двама души, който, когато нивото на тревожност се повиши, включва трети човек във връзката. Този процес е несъзнателен; целта му е да намали тревожността в системата – в семейството или организацията. Докато нивото на тревожност е ниско, диадата остава стабилна. Веднага щом се издигне, за да се намали тревожността, се привлича достатъчно уязвима трета, за да се създаде триъгълник. Ако напрежението в триъгълника е твърде голямо за трима, участват други хора и всички взаимоотношения са организирани в поредица от взаимосвързани триъгълници. Всеки ъгъл на триъгълника може да съдържа дейност, неодушевен обект, група хора или индивидуален. Обикновено семейният триъгълник се състои от майка, баща и дете. Същността на триъгълника е, че колкото по-голямо е разстоянието между съпрузите, толкова по-близо е един от тях до третия, това може да е дете, баба, дядо, съсед и др. Ако един от родителите се слее с детето, вторият родител автоматично се отдалечава и се оказва в периферията на емоционалната връзка. Образуването на триъгълници помага за облекчаване на напрежението в първоначалната диада и намаляване на трудностите в отношенията. Например, някои семейни двойки могат лесно да говорят за работа, за приятели, за деца, като същевременно успешно избягват собствените си брачни проблеми. Този „трети ъгъл“ ни пречи да се съсредоточим един върху друг и по този начин да избегнем повишено напрежение, когато обсъждаме дисфункционални брачни отношения. Триъгълникът дава възможност да се постигне оптимално ниво на близост/отдалеченост по време на вътрешносемейно взаимодействие. Триъгълникът може да бъде един от начините за решаване на вътрешносемейни проблеми - сплотяване на съпрузите за разрешаване на кризисна ситуация (болест на дете, смърт на родители, кражба на кола и т.н.) Триъгълникът може да бъде огледало на моделите на предишни взаимоотношения поколения: в семейства на родители и баби и дядовци, т.е. Този модел на взаимодействие не е новосъздаден от семейната система, а се предава и приема по наследство. Семейната система може да триангулира хората отвън, ако напрежението в семейството е достатъчно голямо и ресурсите на вътрешносемейните триъгълници са изчерпани, това могат да бъдат полицаи или социални работници. Ако семейната система се успокои, тогава опитът за пренасяне на напрежението навън се счита за успешен. Когато има средно напрежение в триъгълника, двете страни се чувстват комфортно, но едната е в конфликт. Такива модели се възпроизвеждат в триъгълника многократно, участниците получават фиксирани роли и фиксирани взаимоотношения помежду си. Важно е да се отбележи, че не само отделни хора, но и работа, хобита, алкохол и групи хора могат да бъдат въвлечени в триъгълници. Триъгълникът не винаги е нещо патологично. В семейство с малко дете триъгълникът е съвсем естествен, но това се отнася само за зряла система; ако семейството е нефункционално, тогава триъгълникът спира своето развитие.