Когато се родим, мама е целият свят за нас, Ангел с името МАМА. За нас няма значение дали е красива или не, пълничка или слаба. Тя е ВСИЧКО за нас. Чуваме гласа и усмивката й, виждаме милите й очи и се чувстваме добре и спокойни. Ние растем в такава приятна зависимост от нея, искаме мама винаги да е до нас, тя не спи, тревожи се, когато се разболеем, ние сме толкова малки и безпомощни, но знаем, че мама ще излекува, мама ще защити. ,мама може всичко.Ние отиваме на детска градина и в началото ни е много трудно.Но ние разбираме,че измисляме различни приказки Мама ще ни слуша и ще се смее, когато мама ни хвали, прегръща ни и казва „Слънчице, ти си моя.“ За нас тя е най-добрата, най-красивата, до нея се чувстваме защитени да й подражаваме във всичко и дори да се опитваме да мислим като нея. След това отиваме на училище, чакаме с нетърпение 1 септември и гордо влизаме в класната стая на нашия нов живот. Но там се оказва, че не е така, понякога всичко е розово. Учителите не са много мили, децата не са много мили и ние бързаме при мама след училище със сълзи, оплаквания, въпроси и потупвания на мама. ни по главите, казвайки: „Всичко ще бъде наред.” И ти знаеш, че всичко ще бъде наред, ние порастваме. И на дипломирането виждаме как майка ми изтрива сълзите от не съвсем младото си лице, но ние се забавляваме, свободни сме, както ни се струва, от изтощителни уроци, седене на бюро, от досадни учители , вече можем да кажем на майка си: „Знам го сам“, „Това е моя работа“. В нас се възражда бунт на независимост, ние искаме независимост, лично пространство и за да не се намесва в него, това важи и за мама, която по някаква причина не харесва. Ядосваме се и крещим - това е моят избор! И след време разбираме колко е била права. бягайте към нея, преглъщайки сълзи, ние търсим същата защита, която сме имали в детството. И тя гали главата и казва: „Всичко ще бъде наред, скъпа“... и ни пуска... и ние знаем... всичко ще бъде наред. И ето ни самите родители, гледаме децата си, тревожим се за тях, обичаме ги, наказваме ги и всеки момент, сега бабата на нашите деца тича при внуците си, гали ги, защитава ги, гали ги по главите и кажете: „Всичко ще бъде наред.“ А ние, в суетата на дните си, дори не забелязваме, че рядко се намесваме, имаме неща за вършене защитени, ние имаме имунитет за цял живот. Няма нужда да слушаме: „Всичко ще бъде наред“ .Ние знаем, че всичко ще бъде както ще бъде , защото не всичко е наред и нали виждаш....очите на майка ми изобщо не са същите, безцветни и чува щом между другото сипе захар в чашата, защото не вижда много добре и тя ходи неуверено и усмивката й напомня по-скоро на детска... И изведнъж я заболя цялото тяло, от безнадеждност.. а аз така исках да се предпазя от наближаваща старост, прегръдка, потупване по главата... викайте: „Не е честно!!!"