I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

„Скитници, няма пътеки - те се появяват, когато вървиш по тях“ Антонио Мачадо Как да използваме разходката сред природата за себеизразяване и саморазвитие Ежедневните разходки са много полезни. И това не изисква доказателства. И искам да говоря не за физическата форма, а за духовността, която също се култивира чрез преживяването на единение с природата, чрез ходенето като ритуал и метафора за намиране на собствен път. Звучи доста помпозно, но в действителност изглежда така: Докато се разхождам, откривам нови маршрути за себе си, разширявайки моята „карта“ на света. И тогава заедно с външните хоризонти се разширяват и вътрешните. Позволявам си да изследвам света около мен и стъпка по стъпка създавам свой собствен път. Разкривам нови възможности, позволявайки си да отбия наполовина, да потърся по-интересен, нов път, да опитам ръката си да се придвижа по стръмно изкачване или да усетя лекотата на тялото си, докато скачам леко. Психиката ясно записва: Аз може всичко. Мога да действам по различни начини. Вече съм пробвал това и вече знам със сигурност, че мога да преодолявам височини, мога да се загубя по пътеките и да намеря решение, мога да намеря своя личен ритъм и скорост на мисъл и действие. Ходенето обогатява духовния ми опит. Наистина харесвам изявлението на Дж. Камерън, че „земята, като проявление на Бог, говори на душите ни чрез стъпалата на краката ни“. Колко хора вече са минали по тези пътеки, а земята пази спомена за нашия колективен опит. И ние просто трябва да се научим да го слушаме. И такова единство и връзка възниква, когато мога да се оттегля и благодарение на ходенето, неговия ритъм, да избягам от „привързаността към светското“ и да се настроя към духовното. Тогава в себе си се пробужда един поет, който може като птиците около него да изпее Одата на живота, да различи този най-важен закон на природата и ритъма на живота – вечния кръговрат „Смърт-Прераждане”. Започвам да гледам на събитията и изпитанията в живота малко по-различно, осъзнавайки, че има време за всичко, че има естествени процеси на растеж и гниене, естествените ритми са необходими и важни за стабилността на екосистемата, екологичността на външния и вътрешния свят е преди всичко естественост и прозрачност, гъвкавост и навременност Докато вървя, се потапям в състояние на медитация. И чрез ритъма и размера на стъпката, свързана с дишането, изглежда, че отивам в пространство „извън времето“. Потапям се в картината, оглеждам всичко около себе си, но в същото време сякаш се потапям в дълбините, отвъд границите на всичко това е такова спиране и среща със себе си, с чувствата си и завръщане енергия през краката ми. Това преживяване е особено ценно в контекста на прекалено забързания ни живот в условия на стрес и суматоха, изливане на енергия навън и въртене в омагьосан кръг... Чрез ходенето започвам много остро да усещам пулса на собствения си живот. Не такъв, чийто ритъм е наложен отвън - където скоростта на движение, скоростта на действие и големият обем на работа стават основно постижение. И онзи живот, в който само аз мога да насочвам съзнанието и вниманието си към значимите за мен неща, свързвайки ги в правилната пропорция. Например, познавам своите силни страни и ресурси и мога да избера дали да тръгна рязко и бързо нагоре или да ги разпределя равномерно, избирайки понякога просто да вървя по позната и разбираема пътека, към която ставам по-внимателен вътрешното. Разбирам много ясно моето настроение и чувствителност. Виждам точки на напрежение и знам какви цветове и тонове е желателно да внеса в тази вътрешна картина, за да си помогна, да се погрижа за себе си И чрез ходенето се вдъхновявам. Когато отивам на разходка с възприемчиво настроение, винаги срещам нещо невероятно, красиво, непознато и се изпълвам с нови впечатления. Успоредно с този процес на наблюдение, съзерцание, докосване на природата с поглед, ръка и крака, вътре в мен протича процес на същото търсене на отговори на въпроси, като такъв може да дойде внезапно и в съвсем нова интерпретация. Сякаш започвам да виждам решението от другата страна Убеден съм, че разходка в самота е като».