Неотдавна започнах да бягам в гората. Имаше решение да се подготвя за летен поход, да напомпам краката си, да подобря дишането си и да изградя издръжливост. Да, и имунитета ми отслабна съвсем през зимата. През първите дни се наложих. Стани. Отиди си сложи маратонките, якето и просто излез навън. На сутринта, в студа, в мраз, но започнах да бягам. Не искам и бягам вече три месеца. Не всеки ден, но все пак. През това време много неща се промениха. Имало едно време бягах. Когато живеех с родителите си. Имахме куче и трябваше да го разхождаме, за предпочитане по-дълго, за да тича и да се умори малко. Така тя стана по-спокойна и лаеше по-малко)) И така, аз я преследвах и тя ме преследваше. Такъв маратон беше от полза и за двама ни) Оттогава мина много време. През годините правех съвсем различни физически дейности, но напълно забравих за бягането всеки път, когато виждах как се променя природата. Бавно, внимателно, нежно, милиметър по милиметър, гората оживяваше. Пролетта изпълняваше мисията си ден след ден. И аз свидетелствах за това. Сутринта. В тишина. По изгрев слънце. Страхотно! Наистина се възхищавах на пролетта, на гората и на всичко живо. Освен това първата професия е свързана с природата. И преди ме привличаше всичко естествено: зеленина, въздух, живот, заредено пространство. Но сега, в хода на по-голямото осъзнаване, се възприема някак по-различно. По-пълна, по-сочна, по-вкусна, чувствено по-дълбока, променена, събудена, облечена. Птиците пеят блещукащо. Влажен. Въздухът вече е повече топъл, отколкото студен. Свежо. Мека земя под краката. Някъде расте млада трева, някъде има постеля от ароматни кафяви борови иглички. Короните на дърветата са се превърнали от скелети в зелени обеми. И всичко това ухае, звучи, пее, трепти от ЖИВОТ. Истинският. Чисто. Без да бързам, искам да остана тук възможно най-дълго. Не бързайте вкъщи, а по-скоро, напротив, бързайте тук. БЯГАЙТЕ тук. Да се ​​потопите в момент, изпълнен със спокойствие и тишина. Искам да дишам тази гора, този живот, това сега. Просто искам бягането да е по-лесно, по-лесно. Исках да бягам. Исках да влизам отново и отново в събудения от зимния сън живот. По роден, открит, тих начин. Връщане в малкия рай ден след ден. Опознайте го по-дълбоко, станете приятели по-близки и по-пълноценни. Съхранявайте и носете със себе си. Искам да се чувствам отново и отново, да чувам дишането си, да усещам цялото си тяло, силни крака, стъпала. Искате да почувствате почвата под краката си, мека и в същото време непоклатима и фундаментална мотивация за бягане, нали? Не, това дори не е мотивация, това е жизнена необходимост. Открита, осъзната изначална потребност. Нуждата да бъда с тази сутрин, с изгрева, с момента. В тишина. Сам. На сутринта прохладно. Необходимостта да бъдеш С този живот. Необходимостта да бъдеш Този живот. Бъди тук. Трябва да бъде.