Могат ли невроатипичните хора да бъдат добри психолози и да предоставят висококачествени консултантски и психотерапевтични услуги? Например, психопатите (дисоциално разстройство) и аутистите (ASD) се считат за невротипични, а сред социално адаптираните психолози, психотерапевти и психиатри често се срещат дефекти в лимбичната система, които косвено се свързват с емоционалните разстройства на невротипичните хора. Това трябва да ви попречи да „разбирате“ и да сдържате емоциите на другите хора. Но дали това се случва наистина и защо сред помагащите професии все още има невроатипични, слагам термина „разбиране“ в кавички, защото опит за разбиране, т.е. това, което определя състоянието на емпатия, обезценява психотерапията и успеха в консултацията. Желанието за „разбиране“ от страна на психолога или терапевта унищожава всички аспекти на по-нататъшната обективна процесуалност на терапията. „Разбирането“ на емоциите или „разбирането“ на емоциите на Друг човек е напълно задънена улица, както от гледна точка на комплексните качества, така и от гледна точка на механизмите, които има функцията „разбиране“. Опитът за „разбиране“ на клиента създава най-благодатната почва за интроекти и трансфери. (Не споменавам контрапреноса поради бинарния подход). Трансферът и интроектът са двете основни трудности на ризоматично ориентирания терапевтичен процес. Желанието на психолозите да „разберат“ клиента се обяснява с тенденциите във влиянието на интерпретациите на психоанализата върху школите на психологията. И в процеса на изучаване на дисциплини има отклонение във философския компонент на теориите, в контекста на значението на езика. Това, което убягва на практикуващите, е нюансът на тяхното символично влияние върху вътрешния свят на клиента: травмата може да бъде изразена на езика, но също така е символизирана на езика. И това всъщност е това, което Фройд има предвид в своите изследвания на психопатологията и какво си струва вземайки под внимание чрез психоаналитичния дискурс на Лакан. С други думи, да мислиш за Болката означава да бъдеш частично въвлечен във феномена. Всичко, което имаме, е просто Символ - зареждащ Дзен. Запазването на съзнанието и поведението в структурата на възприемането на символното не е достъпно за невротипичния психолог, но е достъпно за невротипичните. Невротипични поради социална адаптация, т.е. в резултат на консолидирането на настоящите социални модели на поведение, те са в състояние да съдържат всички видове нересурсови познания с най-голямо умение за действие и също така, оставайки в структурата на възприемането на символичното, са лишени от способността за пренос и интроектиране. Мозъците на невротипичните са строго математически и по-ризоматично ориентирани. Оттук и способността им да бъдат едни от най-добрите в създаването на благоприятни условия за прожектиране.