...Казваме: „Помогни ми”, когато искаме да бъдем чути, но не искаме да слушаме... Казваме: „Само ако бях там”, когато ние не можем да намерим оправдание за себе си.... Казваме: "Завинаги", когато не искаме да погледнем часовника.... Казваме: "Вярвам ти", когато се страхуваме, че сме се превърнали в играчка ....Казваме: „Това не е най-важното”, когато знаем, че нямаме друг избор, освен да се примирим... Казваме: „Ти си добър приятел”, когато забравяме да добавим „... но ти няма да станеш нещо повече за мен.”...Казваме: „Мога да се справя”, когато ни е неудобно да потърсим помощ... Казваме: „Никой не се нуждаем от мен”, когато всъщност не сме нужни на един-единствен, но толкова важен човек... Казваме: „Не ми трябва нищо друго от теб”, когато не можем да получим това, което искаме... Казваме: „Тук е студено”, когато имаме нужда от някой докосване... Казваме: „Нямам причина да живея повече“, когато искаме да бъдем разубедени от това.