От разказа на клиент: Струваше ми се, че майка ми не ме обича; Липсваше ми вниманието й. Беше студена с мен, не емоционална. Беше заета с работа, отношения с баща си и приятели. Много се стараех да й угодя: пишех домашните, почиствах, приготвях храна и я чаках да се върне от работа. Преживях всички нейни преживявания дори по-силно от нея самата. Тя дойде и без дори да ме погледне, автоматично попита за уроци. Тя НИКОГА не ме е прегръщала. И пак започна да ми се кара и да обяснява какво съм сгрешил, когато я помолих за нещо, тя отговори: заемете се, нали нямам време, че й досаждам дразня я, че го прави нарочно, боли ме. Каквото и да правех, всичко предизвикваше недоволство. Тя дори не ме погледна, сякаш не съществувах, сякаш нямах значение. Такива думи отекват с болка в душата ми. И ги чувам отново и отново от клиенти. У нас цяло поколение деца израснаха с следвоенни майки. Следвоенните майки са жени, които са се затворили емоционално, за да устоят на загубите и страховете от трудния си живот. Ако майката е емоционално студена с детето, претоварена е с тревоги, които отнемат емоционалните й сили и просто няма достатъчно за детето, тогава детето се затваря, за да не усети емоционалната болка от такава връзка. Израснало в атмосфера на отчуждение, порасналото дете завинаги ще остане емоционално зависимо от майка си. Подсъзнателно той чака и се надява, че някой ден ще получи допълнителна любов. Той не може да се примири с факта, че майка му не го обича и страда от факта, че думите и действията на майка му показват нейното безразличие. Детето несъзнателно ще се опитва да заслужи любовта й с действията си на възрастни, да докаже, че е добро. Може да живее далеч от нея, без да общува с нея. И търсете партньор, подобен на майката, за да разиграете сценария на децата. Или може постоянно да се обажда и да се среща с майка си, да се консултира с нея за всяко малко нещо и да проверява правилността на действията си с нейното мнение. Във всеки случай между детето и майката има силна емоционална връзка. Нуждата се изразява в прекомерна емоционална реакция на настроението на майката, нейните забележки и искания или вътрешни диалози с нея. Ако лишенията на детето са твърде големи, сърцето на детето се затваря. Струва му се, че никога не е обичал майка си, не обича и не може да обича никого. Струва му се, че майка му е безразлична към него или че той започва да я мрази. Започва съпротива срещу всичко, което е скъпо за майката: нейните ценности, вярвания, искания, мнения. Започва несъзнателна психологическа борба с майката в себе си. Такава борба понякога води до заболяване и съпротива срещу живота като цяло. По този начин резултатът от такива връзки може да бъде различни невротични разстройства или дори психози. Ако такова възрастно дете срещне любовта и отново преживее отхвърляне, тогава може да намрази целия свят. Той ще бъде късметлия, ако срещне взаимна любов и душата му се размрази. Но дори и в този случай съществува опасност той да започне да прилага сценария на майката, оставайки студен и недостъпен за партньора си. Партньорът може да отиде „наляво“ за емоции. И тогава бракът ще бъде изложен на риск. Често порасналото дете се опитва да получи от партньора любовта, която не е получило от майка си. И във връзка с партньор той се превръща в дете, което ревнува, обижда се, изисква внимание, иска да получи любов и чувство за сигурност, което в детството му липсваше. Няма елементарно чувство за сигурност, доверие в света. Такива връзки също в крайна сметка се разпадат. Най-добрият вариант е, когато клиентът, заедно с психолог, работи чрез връзката с майка си. Това помага да се отдели майка като майка от всички други нейни роли. Тогава едно възрастно дете, говорейки с майка си, разбира с коя майка говори: любяща майка, майка учителка, майка, която е уплашено дете, майка, която е отишла в защита. Тогава той отказва постоянно да бъде в ролята на дете по отношение на.