Късна есен. Навън е прохладно, но все още не е лято, а есен. Късна есен Обичам да гледам през прозореца и да наблюдавам природата. Спомням си как като дете обичах, подпрян на лакти, да гледам минаващите хора, да наблюдавам движението на колите, разнообразието от дървета. Мога да прекарам часове, гледайки през прозореца по този начин и по някаква причина сега си спомням един малък, нисък прозорец в селото при баба ми. Тя ме натъжава. Единственото, което виждах, като гледах през този прозорец, беше пуст път, ограда, небе... И най-много ме впечатли небето. Оказва се, че е толкова огромно, чисто, синьо и дори малко нежно. Ето фигурата на елен, очертанията на лодка... Често виждах залеза в това небе. Удивителна гледка! Отначало виждате почти цялото слънце: нещо като червен кръг, а около него има червени струни. Тогава след няколко минути изглежда, че се утаява и влиза в земята. И сега се вижда само половината капачка на шафрановото мляко, после по-малко, по-малко, по-малко... И в такива моменти ми беше много тъжно, тъжно. Сякаш разбирайки непреходността на всичко и на себе си, си помислих за смъртта. Чувствах се ужасно, исках да ридая, да рева, да плача... Понякога се случваше и това. И тогава стана много по-лесно. Днес пред очите ми е картина на късна есен... Есен. Къде са листата на дърветата? Вече ги няма. Само голите клони на дърветата разпериха короните си, които вече не приличаха на клони, а на сива безжизнена земя. Няма и стръкче трева. И всичко наоколо е облачно и влажно. Няма нито един слънчев лъч. Автор -- © Бондарович А. А