I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: Много е важно да поставите здрава основа през първата година от живота на детето! Няма да има друго време за това! Алберт Айнщайн веднъж каза: „Рибата ще бъде последната, която ще открие водата. Рибката живее във водата, това е нейният свят, нейният начин на живот за детето е също толкова естествен, толкова слят с бебето, че просто не могат да бъдат отделени един от друг... не трябва. И само липсата му говори за жизнената му необходимост! За много родители, които все още се запознават с първото си бебе, а може би не и първото, е важно, просто изключително важно, да знаят за тези прости, но жизненоважни нужди на бебето. Важно е да храните бебето, когато то иска. а не по график, както мнозина, за съжаление, днес. Важно е майката да е близо до бебето през първите месеци. За него е важно да чува и усеща майка си. Това е така нареченият четвърти триместър, когато бебето, от една страна, вече е родено, а от друга, все още се нуждае от постоянен контакт с майката. Затова е важно не да бягате, да си гледате работата, а да помогнете на жената, доколкото е възможно в този момент, да направите всичко възможно тя да бъде спокойна, да прекарате възможно най-много време с бебето, да направите всичко необходимо за да порасне и е много важно да задоволи нуждите на бебето! И ако плаче, ако крещи, няма нужда да го възпитавате герой след няколко месеца. Важно е да задоволим нуждите на бебето максимално! Имате само един начин да направите съда пълен - това е да го напълните! В много култури бебетата се носят на ръце през цялата първа година от живота, детето се храни, без да прекъсва работата си, и е постоянно с него. Някои майки смятат, че това може да доведе до факта, че такова бебе постоянно ще иска да бъде държано, така че е по-добре да не го привиквате към тях сега. Наблюденията обаче показват обратния ефект: децата, които са получили максимума от майка си през първата година от живота си, бързо стават независими и независими от тези деца, които са били лишени или ограничени в своите нужди. Както се казва, ако си сит, няма да си тръгнеш от масата с парче хляб.