I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: Когато любовта носи само болка и разочарование Тези, които поне малко се интересуват от психология, вероятно са запознати с термина „любов“ или емоционална зависимост. За да го обясня накратко, това са жени или мъже, които поставят интересите на партньора си над своите. Съвместно с нашите клиенти съставихме списък с признаци, по които можем да преценим, че принадлежите към онези, които обичат твърде много.1. Емоционално студени родители Робин Норууд, автор на нашумялата книга „Жените, които обичат твърде много“, описва детството на своите героини като нещастно поради емоционалната студенина на единия или двамата родители или техните заместници. Причините за емоционална студенина могат да бъдат няколко: най-често – пряка зависимост от алкохол, наркотици или хазарт. Вярно е, че в моята практика често се сблъсквам с факта, че в родителското семейство не е имало очевидни химически зависимости, но може да има социално одобрени, например работохолизмът на бащата. Или не е имало зависимости, но единият от родителите е имал сериозни заболявания. В такива семейства децата често „осиновяват“ или „осиновяват“ родителите си, грижат се за тях и оказват емоционална подкрепа, въпреки че самите те имат голяма нужда от грижи и приемане. 2. Животът в триъгълника на Карпман Една от най-ярките прояви на любовната зависимост е преминаването през затворен триъгълник от разрушителни взаимоотношения. Този триъгълник е прекрасно описан от Ерик Берн в книгата му „Игрите, които хората играят“, но самият триъгълник носи името на друг изследовател, Стивън Карпман. В върховете на триъгълника лежат ролите на тиранин, жертва и спасител, а отличителна черта на триъгълника е взаимозаменяемостта на ролите. Например, вечерта бащата се прибра пиян, той играе ролята на Тиранина, майката отново преживява „той пак се напи, копеле“ и пробва ролята на Жертвата, а детето в този момент или спасява бащата – отива да го сложи да спи или съчувства на майката в ролята на Спасителката. На следващата сутрин ситуацията се променя драстично – татко е махмурлук, чувства се виновен и вече си лепва етикета Жертва. И майката стои в позата на захарница, с ръце на кръста, и се кара на нещастния човек от ролята на тиранина или, напротив, действа от ролята на спасителя, наливайки сто грама, които носят облекчение. В този момент детето може или да бъде спасител на татко, или да се присъедини към мама. Ясно е, че тази диаграма е много опростена, но за съжаление, тя е разпознаваем епизод в много клиентски истории.3. Неспособност да говорят за своите чувства и нужди Основната характеристика на децата, отгледани в зависими семейства, е неспособността да говорят за своите чувства и нужди, тъй като в такива семейства като цяло родителите не се интересуват от децата си. Много от моите клиенти от такива семейства или имат затруднения с разпознаването на чувствата - „Чувствам нещо, но не знам какво, някакъв дискомфорт“, или с формулирането на желания - „Не искам нищо, глупаво седя с часове в интернет или да играете компютърни игри." Клиентите често се оплакват от инфантилност, но в такива случаи казвам, че инфантилите са деца, които са узрели много рано. 4. Връзки, които носят само болка и разочарование Често срещан епизод в историите на много клиенти са връзки, които носят само болка и разочарование. Моята клиентка Анастасия, на 29 години, весела и очарователна млада жена, дойде при мен за депресия. Още на първата среща ние с нея измислихме проблема за отношенията с мъже, които причиниха на Настя болезнени преживявания. Тя моментално се влюби и привърза към партньора си, буквално се разтвори в него и неговите интереси и след известно време мъжът я напусна. Друга полярност, клиентка Дария, 34 години, която толкова се страхуваше от интимност с мъже, че се раздели с тях по собствена инициатива след около два-три месеца връзка.5. Токсични партньори Най-често жените, които обичат твърде много, избират за партньор пристрастен човек,