Защо детето не ме слуша? Как да реагирате, ако детето ви избухне насред магазина? Как мога да запазя родителския авторитет, без да прибягвам до строго наказание? Вероятно всяка майка поне веднъж си е задавала подобни въпроси. В тази статия ще се опитам да отговоря на тях. Някои причини за упоритост и съпротива срещу изискванията на възрастните са свързани с възрастта. Така например на 3 години детето активно се стреми да бъде независимо, стреми се към независимост от възрастните. Това се изразява в упоритост и отказ да се съобразят с родителските изисквания. Кризата обаче отминава, а с нея и истериите. И ако не? Какво да правим? Първо, нека разгледаме причините. Несъответствие на изискванията. Истериците най-често се появяват, когато детето няма ясни граници какво може и какво не може да прави. И вината със сигурност не е негова. Просто изискванията на възрастните зависят от настроението им. Това, което беше невъзможно вчера, днес е възможно и обратното. Децата в такива условия растат тревожни и често капризни. И понякога за родителите е по-лесно да се поддадат на „изнудвача“, отколкото да издържат на сцената. С това поведение обаче те само затвърждават този начин да получат желаното от детето. Без авторитет Случва се не само родителите да участват във възпитанието, но и например бабите и дядовците и това, което мама и татко забраняват, те, „милите“, позволяват, като по този начин поставят под въпрос родителския авторитет. Тогава детето, връщайки се от тях, ще изисква това, което баба и дядо му са позволили. Всички членове на семейството, всички, които участват в отглеждането на дете, трябва да бъдат единни в забраните и да подкрепят авторитета на другия. В противен случай проблемите не могат да бъдат избегнати. Недоверие Друга причина, поради която е трудно да се постигне съгласие с детето, е чувството на безпокойство, което е пряко следствие от така нареченото чувство на недоверие към света и всъщност към родителите. Възниква поради ненадеждността на хората, които се грижат за детето. Когато обещаха да купят играчка и не я купиха, казаха, че ще отидат с него в парка, а след това размислиха, заплашиха да го накажат - не го наказаха. Тогава детето няма доверие в света, в бъдещето, така че е невъзможно да се постигне съгласие с него. Той вече не вярва на нищо. То не е готово да се откаже незабавно да си купи играчка в магазина, а ще я изисква на всяка цена, защото не вярва, че можете да му я купите друг път. Живее на принципа - сега или никога! Самоконтролът се формира в тези условия, когато детето се научава да отлага желаното удоволствие за известно време и това е възможно само когато е сигурно, че това време неизбежно ще дойде. Как да реагираме на истерия Когато възникне истерия, опасно е да кажете на детето: „Ти си лош“, „Ти си вреден!“, „Чичо ще дойде и ще те отведе“, „Е, остани сам“, „ Не те обичам” и др. d. Също така не трябва да се опитвате веднага да спрете потока от негативни емоции на бебето, като му забранявате да плаче, крещи или заплашвате да го ударите в дъното. Факт е, че неотреагираните негативни емоции не изчезват, а натрупвайки се в тялото, водят до различни заболявания. Все пак нещо е причинило това поведение. Нашата задача, като възрастни, е да го разберем, да му обясним какво се случва с него, така че след време детето само да се научи да разпознава чувствата си и да ги контролира. Опасно е и да си тръгнеш с думите „Е, остани тук сам, няма ме!“ Детето наистина мисли, че можете да го оставите, затова, крещейки „мамо!”, той тича, настигайки ви. Уж всичко е наред, истерията мина, но неминуемо ще се повтори. Защо? Защото той се „успокои“ само външно. Всъщност емоционалното му състояние се е променило до страх, че ще си тръгнете и ще го оставите сам. Неговото безпокойство при такъв сценарий само се засилва и това неизбежно ще доведе до нов прилив на негативни емоции. Не е необичайно да се наблюдава как родителите, в ситуация, в която детето им е извън контрол, започват публично да го срамуват. Ако прибягвате до това.