Любовта е зла...Тази поговорка има едно много просто и в същото време сложно обяснение. Факт е, че когато се влюбваме, ние се влюбваме не в човек... а в отношение към себе си. Или във фантазията ни за това как този човек може да се отнася с нас. Да, разбира се, зад това стои отпечатването на връзката с майката. И всички плитчини тук излизат в буйни цветове. Но това не променя същността. Ние реагираме не на самия човек, а на това как той се отнася с нас и, съответно, на това как се чувстваме около него, първо, разбиране защо понякога се влюбваме в такива „кози“ и „. кучки”, от които ти настръхват косите. И оттук разбиране какво да правите с това: работете с отворените си гещалти в отношенията с мама/татко и се научете съзнателно да търсите грижовно и нежно отношение към себе си (а не разочароващо, както беше при майка или татко). Второ, дава разбиране как да търсите половинка. Гледайте не външното, а как този човек се отнася към себе си, към другите, към живота, към света И трето, от това все още можете да разберете нещо ново и интересно за себе си :) Но това е всичко за това как падаме в любовта или защо сме толкова привлечени от този или онзи човек. Но как след това изграждаме тези взаимоотношения е отделна история. Въпросът е, че отношенията, т.е. взаимодействията и взаимните отношения като цяло са система от споразумения. И може да харесате един човек сто милиона пъти и той да бъдете блъскан и блъскан, сплескван и зяпнал от него, но няма да можете да се споразумеете с него. Защото... а вариантите са милиони: ценностната система, йерархията на потребностите, жизнените стратегии и куп други неща не съвпадат. Въпреки че разбирането и знанието защо все още не можете да постигнете съгласие с него също може да ви даде храна за размисъл и решения. Желая ви успех с вашите влюбвания, съзнателни и грижовни връзки и мечтани любящи партньори. С най-добри пожелания, аз съм психолог, Татяна Кириченко.