I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Лична черта на пациентите с ОКР, страдащи от натрапчиви „неприемливи” мисли (контрастиращи мании), много често е морален перфекционизъм – идеята, че добрият човек е праведен в мислите си. Често това са хора с много високи морални изисквания към себе си и понякога много изкривени представи за душевния свят на другите хора. Появата на случайни неприятни, срамни, странни мисли или образи се оценява от тях като катастрофа, като нещо греховно и напълно неприемливо за нормален човек. Те могат да включват мисли за нараняване на някого, богохулни мисли или „неподходящи“ сексуални мисли. Страхът от хомосексуалност е доста често срещан сред хората с традиционна ориентация, страх от педофилия - защото в главата е възникнала мисъл или образ за секс с непълнолетно лице, с лице от същия пол. Сексуалната сфера обикновено живее по специални закони и много често сексуалните фантазии нямат нищо общо със сексуалните предпочитания в реалния живот. Но някои хора дори в тази област очакват от себе си специална морална чистота. Хората започват да правят всичко възможно, за да прогонят тези мисли от съзнанието си, постигайки точно обратния ефект – мислите стават обсебващи. Какви са предимствата на моралния перфекционизъм? Вярно ли е, че човек се характеризира с мислите си? Вярно ли е, че другите нормални хора нямат лоши и срамни мисли? Психологически изследвания показват, че повечето хора имат нелепи мисли, подобни по съдържание на мании, но не всички хора им придават значение. Не е ли по-лесно да приемеш участта на света, да се примириш с несъвършенството и да съсредоточиш вниманието си не върху мислите – нека са каквито искаш – а върху действията? Възможно ли е да бъдем отговорни за мислите, които идват неволно? И кой всъщност се чувства зле от тях? Кой ги чете? По време на терапията е много важно да обсъдите всички плюсове и минуси на моралния перфекционизъм. Всеки перфекционизъм е крайност, която предразполага към психични заболявания. Но моралният перфекционизъм напълно противоречи на човешката природа. Всеки човек е пълен с противоречия, различни емоции, различен житейски опит, мисли и образи и приемането на несъвършенствата е ключът към психичното здраве.