Първият етап на възстановяване от кризата се характеризира с факта, че има не просто приемане на факта, че нещо не е наред с детето (болно, употребява наркотици, извършва противообществени прояви и т.н.), а приемане, че самата майка има нужда помогне. Добре познатите думи „Ако пътувате с дете, сложете кислородната маска първо на себе си, а след това на детето” вече не са просто думи. Готовност за приемане на помощ правят родителите, когато са изправени пред подобни проблеми. Отношението към помощта на другите се променя. Има желание за приемане на помощ от специалисти, от приятели, от роднини. Мама започва активно да търси помощ. Започва вторият етап от появата на увереност. Сега мама говори със специалисти от друга позиция с друга мотивация и от друго емоционално състояние. Това ви позволява да се съсредоточите не върху причините за случилото се, а върху начините за разрешаване на трудностите. Търсенето на това, което е било направено в миналото, се заменя с търсене на това, което може да се направи сега. Чувството за вина започва да намалява и страхът от бъдещето изчезва. От различно емоционално състояние майката започва да общува с детето. Обичайните модели на общуване започват да се променят. Тъй като чувството за вина вече не тежи на майката, няма място за емоционална манипулация, основана на чувството за вина. На третия етап майката има ясна граница между поведението на детето и себе си. Тя започва да се обръща към други членове на семейството и да признава техните интереси. Времето и вниманието се разпределят равномерно между всички членове на семейството. Остатъчният принцип изчезва, когато основното внимание и време се отделят на дете със затруднения, често за сметка на лишаване на други членове на семейството и себе си от внимание и грижи. Смирението е особено важно, ако тийнейджърът не само употребява психоактивни вещества , но вече е развил пристрастяване - идва смирението, че споровете нямат ефект върху тийнейджъра и контролът над него е безполезен, защото той е оставен на милостта на психоактивните вещества. На този етап идва осъзнаването, че тийнейджърът сам трябва да се сблъска с последствията от поведението си. Родителите са готови да вземат сериозни решения, например да изпратят тийнейджър в рехабилитационен център. На този етап майките на деца с тревожни разстройства осъзнават необходимостта от избор на лекарствено лечение за тийнейджъра. Страхът, че хапчетата ще се „превърнат в зеленчук“ или по друг начин ще повлияят на здравето на детето, изчезва. Появява се силно убеждение, че без лечение на наркотици нещата ще се влошат. На четвъртия етап се променя отношението към проблема, към кризисната ситуация. Има желание да се поддържа в находчиво състояние, да се научи да се справя с чувствата в емоционално напрегнати ситуации и да поддържа надежда за бъдещето. На този етап се появяват нови области на интерес, започва редовна работа с психолог и т.н. Тоест животът за майката вече не се ограничава само до семейния кръг. Мама се връща към себе си, към живота си.