От автора: О, това не е лесно чувство. Възможно ли е да не се обиждаш или да не се обиждаш..? Не бих се обидил, че ще се обидя глупав. И с ума си разбирам, че е глупаво ... но съм обиден! Е, още един опит да го оправите. Ще се опитам да си отговоря защо изобщо възниква негодувание, вероятно защото се случва нещо, на което изобщо не разчитате и е неприятно за вас. Думите там например са някакви обидни. Или действия, които не отговарят на добрата ни представа за себе си. И е много вероятно човекът да е, както се казва, нито на сън, нито на дух... Може дори да не осъзнава, че сме обидени от това от него. Може изобщо да не го е искал и често се оказва, че ситуацията с обидата е плод на нашето въображение. Защото някъде дълбоко в себе си сме готови да бъдем обидени. Защото някъде дълбоко в себе си не сме сигурни в добротата си. Някои места вътре в нас са подготвени за нападение – като пъзели. В крайна сметка ние няма да реагираме на нещо, което изобщо не ни засяга. И в крайна сметка, докато не се обиждаме от никого, се обиждаме от някой, който не ни е безразличен, чието мнение или отношение е важно за нас. Тоест ние самите даваме на този човек специални права по отношение на нас. Така че по някаква причина неговата оценка за нас става важна за нас. Сигурно защото се оценяваме... добре... някак не много добре. И какво се случва тогава с нас? Започваме да се чувстваме унизени, обезценени. Какви са чувствата ни? Да, обикновено е жалко, но защо? За това, че не сте толкова добри за този човек, колкото сте очаквали? Да, не без него. Започваме да изпитваме някаква „щета“. И това е толкова неприятно. Оказва се, че този човек сякаш ни „сваля от пиедестала“, на който сме мислили, че стоим за него, но се оказва, че не го правим?!? И се оказва, че в това, че сме обидени, ние вземаме най-активно участие. Тъй като ние не се приемаме и не се харесваме заради нашите „несъвършенства“, ние създаваме точно тези „гнезда за пъзели“. от. Но мненията и оценките на други хора - които не са по-лоши или по-добри от нас, а просто различни - ще преминат в неоценъчната категория, но „всеки има право на собствено мнение“. И ние можем да вземем предвид това мнение - ако искаме. Защото и ние имаме право на мнение. Защо пак се обиждаме... Но когато много искаш нещо да ти дадат, а на нас не ни го дават. Е, те не искат да дават, например. Защото ние самите имаме нужда от това. Или го нямат. Но ние все още искаме да го получим и също така, може би не го дават, защото не знаят, че го искаме. А ние мълчим - с надеждата те самите да се досетят. Но те не осъзнават, това е лош късмет ... И не е задължително да е нещо или нещо материално. Може да са думи, внимание и подкрепа, но какво можем да направим тук? начин, отколкото да кажем това, което трябва да знам! И тогава – ние си свършихме работата. Те казаха какво искаме. И дали ще го дадат или не, зависи от друг човек - ние не можем да контролираме друг човек, но в този случай ние сме в хармония със себе си, вече нямаме никакви оплаквания. Защото всичко, което зависи лично от нас, е направено. И затова са доволни от себе си, но колко е страхотно да си доволен от себе си! Заслужава си да положите малко усилия! :) Защото кой може да спори, не е толкова лесно да говориш какво искаш да получиш. Все още трябва да научите това. Но знаете ли други начини? :) Благодаря ви за вниманието! Регистрирайте се на уебсайта b17.ru и получете достъп до интересна информация за практическата психология и моите статии :) Можете да се запишете за моята консултация тук