I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Мотивът е желанието да направиш това, от което имаш нужда, това е лична енергия. Вашата мотивация не се нуждае от одобрение или неодобрение от никого. Ако го демонстрирате, това означава, че искате одобрение и тогава оставате с впечатлението, че не е вашата мотивация, а нечия друга, че искате да угодите на някого. Врагът ви налага отчуждение от неговата мотивация, а този враг и вие себе си, или може би може да има хора, които са безразлични към вас, или може да има близки хора, които искрено ви обичат и ви желаят щастие. И се оказва, че вие ​​сами, без дори да забележите, формално сте присвоили тяхната мотивация, но не я усещате, а прилежно я подхващате, само за да изглеждате модерни, за да ви смятат за умни и успешни които отдавна успешно работят по специалността си За тези, които обичат работата, може да се случи предметът на работа да не е даден. Но трябва да разберем, че ТОВА не е предмет на работата, а самият обект на работата НЕ Е такъв. Това е обект на ДРУГА работа, т.е. не тази специалност. Ако дадете пример за работата на психолог, има клиенти, които някой е нарекъл клиент, но този човек изобщо не се нуждае от психолог, самият обект не се е нарекъл клиент и не се чувства като такъв: всичко е добре, няма проблеми и се дразни от вниманието към него от страна на психолог. И психологът, без да го разбира, може да не разбере същността на случващото се и да напусне работата си, оставайки на мнение, че е направил нещо нередно. Но това е особено характерно за тези детски заведения, където всеки ученик е принудително включен в индивидуални консултации и в самата работа (поради глупостта на администрацията). А ученикът само се дразни от излишното внимание. И не всеки студент има нужда от групови обучения, ако администрацията упорито ги предлага, а психологът е последна инстанция в такава ситуация. Хората не обичат да седят в тренировъчен кръг, освен ако нямат причина да са там. Така те се дразнят от всички произтичащи от това последствия. А администрацията обикновено (няма какво да се каже) етикетира психолога като „не намиращ общ език с детето, с децата“. Дори администрацията да не казва това на глас, за самия психолог е ясно - не успях. И това е дълбоко погрешно схващане. Но се настанява в душата на специалиста и той започва да прави внезапни движения - напуска училище, напуска системата, в която е работил дълги години. иначе защо е получил образование. Ами ако се окаже, че няма мотивация да работя по специалността си. Или напълно огромно разочарование - работих малко и бях непоносимо скучен, не мое, но не знам какво е мое. Но това е мястото, където се крие промяната - знаете, но просто не си давате смелостта да го признаете. Всички разговори обикновено приключват - искам да легна и да гледам филм. Извинение да скрие единствената си мотивация - човек се крие от реалност, която не иска да знае - т.е. работа с нея, т.е. лицето не е ходило на работа, защото е изпитвало известна неприязън към нея. И така, без да я познава, без да разпознае нито нея, нито себе си в нея, без дори да разпознае възможностите си в нея, той избяга от нея. Трябва да се задълбочите в темата на работата си и да намерите себе си в тази тема. И тогава ще се появи гордостта от себе си - мога да направя това и това. И това е интерес към работата, защото е интерес към себе си, мога да направя нещо. Това означава, че трябва да се разбирате с работата и да се доближавате до ВАС. Често човек обяснява раздразнението си на работа с факта, че не го галят на работа и не го хвалят. Такъв човек пламенно възкликва: Работя с пълна сила и чакам като куче да ме погалят. Само служебното куче е куче. Тя всъщност обслужва себе си, защото тя и човекът са едно цяло. В този смисъл трябва да станете едно цяло с работата си. Само тогава няма да има значение какво и кой е казал за вас за вашите заслуги или грешки. Ще бъде важно какво си казахме работата и аз. Това е мотивация - има спешни случаи - толкова много сте се обидили, че изобщо не искате да отидете там, за да не видите тези хора. Болката се простира и върху работата - и изглежда, че работата е станала омразна. Разбира се, добри колеги и ръководители.