Днес ще говорим предимно за мъжки комплекси. Въпреки че се срещат и при жените. Ще се повторя малко. В семейството расте момче. И често се случва родителите (по-специално татко) да искат да реализират своите мечти и планове, които по някаква причина не са реализирали в детството си. Разбира се, това зависи и от родителите на бащата – баба и дядо, но да не се разсейваме. Да кажем, че като дете татко искаше да стане сериозен и професионален спортист. И доста често, вече в зряла възраст, родителят не взема предвид стремежите и желанията на децата си. В такива ситуации започваме да ги подреждаме в спортни секции - искаш или не, трябва да си силен мъж, трябва да побеждаваш, трябва да отстояваш себе си и т.н. В резултат на това получаваме следствието от нашите решения: когато детето изпълнява желанията на родителите си по-често, отколкото осъзнава намеренията си, то започва да живее живота на някой друг. Тоест той изпълнява не своите, а плановете на баща си. Целият му вътрешен свят противоречи на това. Този случай може да се сравни с постоянно правене на домашна работа: детето я изпълнява, но изобщо не разбира същността на темата, тоест просто се тъпче. И посещавайки секции, без да разбира защо има нужда от това, с времето детето започва да приема спорта като свои мечти и планове. Изглежда, че на пръв поглед няма нищо особено в това. Но какво получаваме в крайна сметка? Получаваме несигурен човек. Човек, който не може самостоятелно да взема и променя решения в повратни моменти от живота. Този ресурс, който бащата е дал на човека, не е достатъчен, защото вътрешният свят на порасналото дете говори и крещи за обратното. Използвайки пример, изглежда така: да кажем, че в трудна житейска ситуация трябва да се биете, да се борите и да защитавате своето. Но един вътрешен глас казва – защо? Не е твое, защо ти трябва? Не това си искал да правиш цял живот, искал си да се реализираш в нещо друго! И съответно има разминаване между разум и чувства. Двойно дъно. В едно пораснало дете има двама души. Човек иска щастие, свобода и осъществяване на истинските си планове. А другият живее за родителите си, за да ги направи щастливи, особено ако остаряват и не искате да ги разстройвате. Човек в младостта си избира университет, който според родителите му ще бъде правилният. Той избира съпруга, двойка и психотипа на жена, които родителите му ще одобрят. И, разбира се, в бъдеще човек ще отглежда деца по вече доказан път. Но понякога ни очаква такава ирония на съдбата, която популярно се нарича закон на подлостта, а в психологията - закон на Мърфи. Това звучи така: „Ако ще се случи нещо лошо, за което не сте подготвени, то се случва.“ Всички преминаваме през житейски етапи – детство, юношество, израстване и криза на средната възраст. И точно в този момент човек започва да разбира и осъзнава, че не е живял собствения си живот, изпълнявайки някакви инструкции. Не можете да избягате от това. В тази житейска криза не искаме да приемаме грешките на живота. Но в същото време разбираме, че не ни остава много време. Ще бъде много трудно да промените радикално нещо в живота си: дом, работа и т.н. По правило това е невъзможно или много трудно. И в човека настъпва вътрешен срив. Ето защо, много хора изпитват много трудности при любимия ни термин „криза на средната възраст“. А то идва именно оттам, от детството, и може да се изрази както в развод, така и в агресия, падане по социалната стълбица и пълна апатия към живота. Затова родителите трябва да бъдат изключително внимателни, когато изстрелват своята ракета в космоса. Къде ще лети? На коя планета ще кацне? Аз, като психолог, препоръчвам на тези, които започват да разбират, че нещо не е наред в живота им, да се обърнат към специалист. И още преди да са възникнали подобни ситуации. Комплексите трябва да бъдат извадени от корените, за да е по-лесно да разберете себе си. Ще подчертая – конкретно себе си. И тогава или приемаш това, което ти е внушено, или започваш да осъзнаваш и работиш върху нещо.