От автора: Участниците в курса „Да бъдеш жена” изпълниха задачата - да напишат приказка за любовта - ако участникът вече е женен, тогава тази приказка описва среща със съпруга си, ако има избран, тогава това е приказка за среща и изграждане на връзка с него, а ако участникът е необвързан, тогава това е най-добрият метод за фантазиране за среща с избрания. И това е какво се случи с тях ТЯ и ОНОНА и ТОЙ се запознаха на сватбата на брат му и нейната приятелка. Срещнахме погледи и... се разделихме. ТОЙ беше с момиче. ТЯ имала съвсем други интереси, бурен студентски живот се запознала година по-късно на кръщенето на родената по това време племенница. ТОЙ вече беше женен. ТЯ, натоварена с работа, само ГО хвърлила един поглед и си тръгнала... И защо ѝ трябва женен мъж, след три години пътищата им отново се пресичат. Но този път беше проблем. Брат МУ загина трагично. ТЯ дойде на погребението. За НЕГО не се получиха нещата със съпругата му... В този момент сърцата ИМ се отвориха едно за друго... и започна периодът на бонбонените букети. Разхождаха се под дъжда, гледаха изгреви, возиха се на яхта, правеха пикници... Един ден, на една от разходките, ТЯ си счупи петата, ТОЙ внимателно отчупи втората и внимателно я понесе на ръце, но изведнъж ТЯ изчезна. Ходих с приятели на Черно море, но не ГО предупредих. Това беше сериозно изпитание за НЕГО. ТОЙ внезапно разбра колко скъпа му е ТЯ, че тя наистина искаше ТЯ да бъде винаги до НЕГО, върна се при НЕГО. Нева. Мостовете са повдигнати. Свири саксофонист. ТЕ танцуват на палубата на кораба и ТОЙ Й предлага брак. Сватбата мина, две дъщери се родиха, всичко в семейството им е наред, ще сложа многоточие...------------------------ ------------------------ -------------------------- ------------------------ -------------------------- ---- РОЗА. Имало едно време една роза. Тя радваше всички около себе си и го знаеше много добре. Всъщност розата все още не беше видяла много и всичко й се струваше твърде сериозно: вятърът беше буря, а лъчът беше сияние. Един ден градинар дойде при розата, случайно погледна и тя много се привърза към него. Веднъж в градината, където израсна, долетя голяма бърза птица, която й се стори огромен орел. Роуз беше очарована от тази птица и птицата започна често да лети в градината, за да види красивото цвете. Но розата забеляза, че листенцата й започнаха да падат, птицата просто ги отнесе, за да ги притежава. Това много ядоса и разочарова Роуз. Тя прогони птицата за миг, въпреки че беше много трудно да го направи. Розата започна да боли, но градинарят не я остави да изсъхне, погрижи се и затопли цветето и тогава розата започна да цъфти много активно и горските животни дойдоха да й се полюбуват. Някои отново й се сториха уникални и розата си поигра с тях, но те си тръгнаха, без да оставят следи в градината, тя се почувства малко тъжна. И розата разбра, че умира. Но дойде пролетта и цветето отново придоби сила, пускайки нови пъпки. И когато градинарят дойде, само един ден, той имаше лопата и кофа в ръцете си. Той изрови роза от градината и я засади на терасата си. Оттогава розата и градинарят се виждали всяка вечер. Те общуваха, спореха или просто мълчаха, но и двамата знаеха със сигурност, че това вече е завинаги. И някак си постепенно цялата тераса се изпълни с розов цвят, който и двамата не познаваха досега.--------------------------- ----- ---------------------------------------------- ----- ------ЧУДНА ПРИКАЗКА В едно царство, в 39-ти щат, живеело едно момиче, което се казвало... е, имало различни имена. Но най-често нежно - Настенка. =)) А тази Настя беше доста заето момиче - винаги намираше нещо интересно за правене (щеше да реши да учи, но да смени работата, тогава в нея се събуди творчески импулс и тя започна да прави неща, които не могат да се кажат в приказка или описано с писалка). Между другото, нейният характер не е сладък, понякога е трудно да се работи с нея. Но тя имаше много приятели и познати. Дори е странно, че са толкова много... Но любимият не беше там. Приятели и познати са изненадани - как е възможно това?! И тя не се нуждае от това. Не зависи от него, нали знаеш... И изведнъжедин ден Настя реши да смени отново работата си, по навик да я сменя периодично... И тя дойде да работи в нов офис, в дирекцията на голямо предприятие в процес на изграждане, всъщност не може да се каже, че това беше съвсем нова работа за нея - поканена е по препоръка на бившия си мениджър, който много я цени. И сред колегите й имаше хора, които познаваше, но въпреки това Настя беше много срамежлива. Външно това не се проявяваше, по-скоро, като я гледаше, човек можеше да се учуди на нейното самочувствие, но тя беше много смутена и уплашена. Сама се изплаши, за реда... =))) Определено нямаше заплаха за нея на новата работа. И никой (дори самата тя) не се съмняваше, че няма да може да се справи с нищо, а Настя беше срамежлива по една проста причина - в същия офис красив млад мъж, Максим, работеше като заместник-директор. тя наистина хареса. Трябва да се каже, че Максим многократно показваше признаци на внимание към Настя, но тя беше изгубена от неудобство и се опитваше да си тръгне възможно най-бързо под всеки правдоподобен претекст... Но често трябваше да се справя с него на работа. И всеки път се чувстваше много глупаво... дори странно, по принцип не е глупачка, но малко по малко свикна с тези срещи и дори започна да ги чака с нетърпение. Тя вече не се смущаваше от необходимостта да отиде при Максим, за да координира този или онзи въпрос, освен това често се случваше идеите, които идваха на ум на Максим, да се допълват органично от мислите на Настя и обратно. Един ден в офиса дойде много красива жена и попита Максим, който в този момент имаше среща. Поискала да му се обади спешно и се представила за негова съпруга. Настя, като чу това, беше объркана, защото едва вчера Максим каза, че я обича и иска винаги да бъде с нея. „Предател.“ Но не можеше да бъде по друг начин, реши Настя. Освен това служебните романи никога не са донесли нищо добро на никого. И тя реши да се прибере. Написала молба за напускане, върнала се в апартамента си, който й била предоставена по време на работа във фирмата, бързо си събрала нещата и си тръгнала, когато Максим открил изчезването й, започнал да я търси. Той не можа да разбере какво се е случило, защото не знаеше, че пристигналата дама се нарича негова съпруга. Пристигайки в дома на Настя, той започна да я разпитва за причините за напускането й, но тя само го помоли да си тръгне. Но Максим не беше от тези, които се отказват лесно, той си тръгна, за да не дразни Настя и да не ескалира ситуацията. Но той не се отказа да се опитва да разбере причините за поведението на Настя - той разговаря с хора, близки до Настя (майка, приятели), научи за много ситуации в живота на Настя и нейните възгледи за много неща. След това й написа писмо с молба да се срещнат с него и да поговорят. Цяла вечер Максим се опита да убеди Настя, че много от нейните вярвания са празни предразсъдъци и я помоли да помисли върху думите му. Настя се замисли и реши, че може би е прав. В крайна сметка на кого му пука кой, къде и с кого се е срещал, къде работи. Е, нека бъде служебна романтика... все пак това е само една от възможностите да се опознаем, да се опознаем. И работа... днес работиш тук, а утре там. И какво, да си пропуснеш щастието заради това?!Въобще те се ожениха... Живяха заедно дълго и толкова щастливо, че никой не вярваше, че такава любов е възможна.------ ------ -------------------------------------------- ------ -------------------------------------------- ------ ----ПРИКАЗКА ЗА ПРИНЦЕСИТЕ В едно малко царство живеела една принцеса. Тя беше тиха и незабележима, послушна и мечтателна... Като всички нейни приятелки принцеси, тя мечтаеше за принц. И така, когато навърши 17 години, тя срещна красив принц. Той беше добър с всички: красив, умен, мъдър, опитен. И затова принцесата не се страхуваше от основния му недостатък - той всъщност не беше принц, а крал. Но по някакъв неразбираем начин картината на бъдещето с него не се влоши (въпреки че, очевидно, изобщо не съществуваше, имаше щастие „тук и сега“), принцесата летеше на крила и блестеше от щастие. Тя беше толкова безгрижна и наивна в себе сиКъсметлия съм, че не се съмнявах, че това е ТОЙ, СЪЩИЯТ. И всеки ден беше изпълнен с очаквания за срещи и самите срещи. И тогава приказката свърши, тъжният принц-крал беше принуден да си тръгне, за да остави завинаги светъл и чист лъч спомен за себе си в сърцето на принцесата. Принцесата беше тъжна много дълго време, няколко години. И тогава се обърках. Имаше съмнения дали не е същият принц, нейният собствен, който по погрешка се озова в приказка с друга принцеса? И ако не той, къде е ТОЙ? И ето пак идват гръм и светкавица, пак среща! От първите минути всичко беше ясно без думи, очи - така говорят влюбените! Бурна и душеунищожителна страст отне цялата сила на принцесата, тя падна в лапите на силен двуглав дракон на име Страх и Очакване и се опита да избяга от него в далечни земи, защото принцът не я спаси. След това, след като победи дракона, принцесата се върна в царството си и отново заживя премерен живот. И когато срещна следващия принц, тя дори не обърна внимание. И той не приличаше на принц... По някаква причина висшите сили не й казаха нищо важно за него, въпреки че всички около тях повтаряха: това е той, вижте! А принцесата изсумтя и се засмя: какво говориш! Той дори не е красив! Принцовете не са такива! И принцът дойде тихо, усмихна се плахо, даде сладки и понякога нелепи подаръци, нахрани всички придворни със сладкиши и не беше обиден от арогантната принцеса за нейните лудории. И принцесата беше сигурна, че той ще дойде, но също се раздразни от тази му нежност. И тогава тя напълно се отегчи и тя замина за друго царство. Но колкото и да е странно, точно там тя често си спомняше неудобния принц. При кратките им посещения у дома те започнаха да се виждат, после той я посети... Принцесата забеляза, че и тя стана неловка, не винаги знаеше какво да каже и в душата й настана странен смут. И тогава един ден, под звездното небе, принцът реши да направи нещо, което искаше да направи от много време, но принцесата умело избягваше. Спирайки опитите й да превърне всичко в смях, той я целуна. И принцесата разбра какво е, когато земята изчезне изпод краката ти, когато звездите се въртят в небето и фойерверки проблясват в очите ти! Оказва се, че това наистина съществува, а не само в приказките на стари разказвачи или в чинийка със златна ябълка. Тогава принцът заведе принцесата в приказен град, където те се разхождаха и се държаха като забавни любовници, каквито всъщност бяха. И когато дойде топлата пролет, принцът заведе принцесата у дома от далечно царство и те решиха да построят свое собствено царство. В този интересен и вълнуващ въпрос те срещнаха различни препятствия, защото в сънищата на принцесата празникът на създаването на кралството изглеждаше различно от това, което семейството на принца виждаше, но той не можеше да позволи на принцесата да плаче и затова той упорито се бори с роднините си. Когато празникът свърши, те живееха щастливо, винаги вървяха ръка за ръка, целуваха се при среща и раздяла. Принцът даде възможност на съпругата си да подреди замъка по начина, по който иска, а принцесата се опита да поздрави съпруга си с вкусна вечеря и веселото бърборене на пропуснатия си любовник. Имаше и опити да се сприятели с Мрачната кралица и Егоистичния крал, но за съжаление тя така и не успя. Може би те таяха злоба срещу нея, че не искаше да живее в тяхното кралство според техните правила, или може би не бяха доволни от възгледите на принцесата за традициите... Принцесата не можа да потисне желанието си за свобода, въпреки че принцът направиха подобна благородна стъпка: известно време те живяха в царството на Недоволната кралица по време на нейната житейска драма по молба на принцесата. Бих искал да кажа няколко думи за тази кралица. Някога тя, като принцеса, не можеше да чака търпеливо принца, поддаде се на общественото мнение и натиска на принца, когото срещна, и замина с него далеч, далеч. Там тя живееше с него и семейството му, беше неуважавана, поробена и нещастна и след 5 години тя грабна семейството в свой собствен малък замък, но щастието така или иначе не дойде при тях. Така те живееха заедно, но сами и в различни животи, които много рядко се пресичаха. Затова нашата принцеса много се страхува, че повтаря много от грешките на Недоволната кралица... Имало едно времеПринцът и принцесата са влюбени от една година, тази година в душата на принцесата царува мир и увереност, че е обичана и въпреки че не чу думи, потвърждаващи това, тя видя очите на принца. И тогава очите му спряха да говорят, спря да раздава целувки... В царството на нашата принцеса се роди малко бебе, прекрасно, красиво бебе, слънце и щастие. Но въпреки това хармонията от първата година вече я нямаше. Принцесата се почувства нещастна и не само от липса на внимание, тя видя и неговото нещастие... Може би просто са много различни?.. Принцесата не знаеше как да се свърже с принца, защото той нямаше нужда от нея проявявайте грижа, чувства, всички нежни. Възприех думите като фалшиви. Опитите за разговор завършиха с кавги, обиди и сълзи, принцът и принцесата се изолираха. В някакъв момент от зенита на връзката им (изглежда беше период на пътуване и разходки) те планираха да имат бебе, но периодът на чакане беше труден за принцесата. Роди се малка инфанта и принцесата най-накрая осъзна, че само нейните деца имат нужда от нейната любов. Тя не може да даде на принца това, което иска: да бъде като всички останали. Но той не й дава усещането за кралица, най-красивата и необходима жена в живота му. Липсват й мили думи, комплименти, неочаквани изненади и разходки. И въпреки че наскоро се сдобиха със собствено кралство, където изпитват страхотно чувство на щастие, това щастие е просто човешко, а не женско или мъжко. Отдавна принцесата има две състояния: лошо или поносимо. И тя все повече започна да се съмнява дали този принц е неин? И ако не е нейното, да търсим ли нашите, или вече е късно?.. И ако е ТОЙ, как да ги види тези тайни знаци, как да му напомним за това?..--------- ------ -------------------------------------------- ------ -------------------------------------------- ------ ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА 1. Първа среща Море, палми, слънце, пясък - рай на земята. И тогава се появява той, такъв строен, висок, силен, смел брюнет със сини очи и почти детска, открита, мила и озаряваща усмивка. Той излъчва любов и щастие и като че ли го обгръща с привлекателната си аура и дава усещане за сигурност и спокойствие на тези, които са близо до него. Той има красива душа, мил, весел нрав и в същото време много силен характер. Всеки бизнес се решава в неговите ръце. Той много обича децата и децата усещат това и са привлечени от него. По същия начин синът ми го гледаше очарован, когато му помогна да вземе топката от дървото. Поздравихме се и се усмихнахме, аз му благодарих. Той каза, че имам прекрасен син.2. Чакане с вяра През останалата част от деня бях впечатлен от тази среща и дълбоко в себе си знаех, че няма да е последната и ще има продължение. На следващия ден се срещнахме отново и така тримата започнахме да прекарваме повече време. Синът ми беше възхитен от този човек, с всяка среща откривах нови страни от характера му, които ми харесаха и усетих, че той също е щастлив да бъде с нас.3. Тест При поредната разходка изведнъж дамската ми чанта, в която има нещо тайно за мен, пада в морето и той моментално се гмурва във водата и я вади.4. Изчезване Ваканцията е към своя край, трябва да се върнете у дома. Тръгваме, оставяйки някои улики за себе си в нашето тайно място, където тримата често сме посещавали и за което никой не знае освен нас.5. Търси своята любима Останал сам, той започва да се чувства тъжен и осъзнава, че не може да живее без нас и започва своето търсене. И той намира някой, който вече е узрял да ми предложи.6. Намиране на любим Сватбата беше великолепна, красива и отпразнувана на плажа близо до морето, времето беше страхотно. Сияехме от щастие, танцувахме едни диви, но много красиви танци край огъня. А в края на тържеството имаше огромна заря над морето. Толкова красиво и романтично! Той построи моята мечтана къща на нашето тайно място.7. Живот след сватбата След сватбата фойерверките постепенно отстъпиха място на уютното ежедневие у дома. Опознаваме се по-добре и се приемаме такива, каквито сме. Ние се допълваме и ни е много удобно заедно."