От автора: Поради факта, че подобна тема се появява доста често, реших да я пусна в бележка. себе си), с други хора, с психотерапевт, но да го получиш в хода на психотерапевтичната работа с психотерапевт Наистина е доста лесно да се объркаш: - къде и кой друг лекува с цялата си добронамереност, интерес и топлота, неизменно поздравява със сърдечност, изпраща със съжаление за преходността на времето и с надежда за следваща среща, чакайки я, броейки часовете?!- къде другаде ни приема изцяло, изцяло и безусловно?! можеш ли да бъдеш напълно открит, естествен в изразяването на своите пориви, чувства, мисли, идеи, фантазии и в същото време абсолютно без ни най-малка опасност да бъдеш осмиван, отхвърлен..?! - кой друг дарява такава пълнота и дълбочина на вниманието?! - кой друг оказва толкова дълбок интерес и мощна опора в болезнени преживявания и в плахи начинания?! - кой друг, ако ругае, то със сърдечна топлота и чувствително участие?! - кой друг е толкова жаден да разбере, ражда едно обяснение след друг, в опит да разбере сложна, трудна ситуация (изглежда, че мисли ден и нощ!)?! Колеги, изкривих ли сърцето си, когато представях на съда особеностите на условията на работа с клиент и психолог? Естествено, какво е това за разлика от ежедневието, може да обърка човек, който не е свикнал в живота си с такива специални отношения. Обърквайте и предизвиквайте страхопочитание... И както и да я наричате психотерапевтична работа, платена услуга, тя не губи своята привлекателност от това... Е, как да не станеш зависим?! И тогава остава да добавим още нещо , като например - Спира ме да работя с психотерапевт е, че той не е на разположение 24 часа в денонощието, че не мога да се обърна към него в желаното време. Може да има собствен бизнес, с който да се занимава. Виждам това като отказ от мен и цената на подобна терапия, за да идентифицира своите нужди и да посочи своите условия: - точност в срока; - пречка за действие; сексуален характер; доброволно присъствие на клиента на рецепцията по съгласувана тема и методика; на комуникациите, има изключения от общото правило) . Всичко това говори, че психотерапевтът не е най-добрият баща, майка, любовник в света, а не магьосник, а не гуру. Психотерапевтът е психотерапевт, специалист, обучен в областта на психологията и психотерапията, понякога в клиничната психология и. психиатрия, обикновен човек. Психотерапията не е захар, това е труден, понякога дълъг и трънлив път, понякога до незнайно къде, за нещо не знам за какво..., от което никой не се връща. същото, и самият психотерапевт не е изключение, като цяло, съвсем обикновено, макар и интересно, завладяващо и полезно нещо. Отговорът на заявлението на лице, което търси помощ и изтъква такива специални изисквания, може да бъде следното писмо: Необходимостта от такава степен на изразяване ви е ясна. А това говори за дълбока неудовлетвореност от потребността ви от любов към себе си. Разбира се, реалната връзка с психотерапевта е различна. Това е платена услуга, при която клиентът получава възможност да разбере по-добре нуждите си и да се научи да се грижи за себе си по най-добрия начин... Резултатите са много, те обикновено са свързани със задачите, които се поставят и решават в психотерапията. Общи – разширяване на самосъзнанието, по-добро разбиране на себе си, постигане на положително отношение към себе си, коригиране на саморегулацията Това позволява на човек да действа по оптимален начин, да си поставя желани цели и, разчитайки на саморегулацията, да ги постига без. всякакви специални неуспехи по пътя. Това е, за което човек плаща пари в терапията, а не изобщо.