Сюжетът на тази дистопична поредица се основава на „процедурата на разделяне“, на която преминават служителите на Lumon Corporation, за да започнат работа за нея. В главата на всеки от тях се имплантира чип, с помощта на който работните спомени се разделят от обикновените. Основната тема е гротескното осмиване на корпоративната култура, но освен това и самият механизъм на раздялата. много ясно показано, което е алегория на менталната защита на разцепването е показано буквално, изобразявайки работата на менталната реалност отвътре. Изглежда, че опростява живота, отделяйки работния живот от всичко останало, разделяйки го на прост и сложен, добър и лош, всемогъщ и безпомощен. И за всяка от тези части на личността има свои собствени понятия: "innie" - работеща версия, и „екстра“ (на английски „outtie“) - лице извън корпорацията - безсилно, подвластно на наказание, вършещо безсмислена работа - потискащо и доминиращо, подчиняващо вътрешното и принуждаващо го да работи. В структурата на психиката тя може да бъде олицетворение на Супер-Аза. Това са сякаш двама различни хора, които не знаят нищо един за друг, но всъщност са две части на едно цяло, стремящи се към интеграция главният герой Марк, оцелял след смъртта на съпругата си, доброволно се отказва от част от себе си, отделяйки своята страдателна, „лоша“, непоносима страна. Той я изпраща на работа, вярвайки, че поне там няма да изпита мъката от загубата. Тези чувства обаче не изчезват никъде; те все още са вътре, въпреки че не са осъзнати. По-късно Марк научава от бившия си колега, че понякога е идвал на работа със зачервени очи и чува: „Ти все още страдаш там, но не разбираш защо.“ Според З. Фройд две психични нагласи съществуват вътре в Аза отношение към външната реалност, противно на нагоните: първият взема предвид реалността, вторият я игнорира, подчертавайки желанията. Тези нагласи съжителстват, без да си оказват никакво влияние една върху друга, както двете части на личността на героите от „Раздяла“. Един от тях демонстрира отхвърляне на реалността, а вторият - от нагони. Ако приемем, че задачата на разделянето (в случая раздялата) е да намалим недоволството, тогава, както виждаме в хода на сюжета, човек. не го получава, а редуващи се високи амплитуди на удоволствие и неудоволствие, което го изтощава и дезорганизира още повече. От такива промени животът става още по-непоносим, ​​тъй като психиката не е в състояние да интегрира амбивалентността.