I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: Вариации на теми черно-бяло и розово...Имаме ли нужда от поезия? Колекция „Въпроси? Отговори?”, част 8 ***Всеки си мисли, че знае своята истина.“ И аз от там ядох. Всеки има своята истина: Силен, жилав, силен, Остър бръснач на ръба на камъка, Тежък, ясен, стилен. Всеки има истина, която реже и удря на място, угаждаше, излъга колоритно. Постепенно очите се отвориха, душата заблестя по-ярко... Мислите се пронизаха в пространството... Бързах през живота бавно. И сега вече знам тайната: трябва да бъда изцяло изпълнен с Любов, бездънна, безгранична... Това е смисълът да се родя тук. ***Напомни на хората, напомни, Когато желанието се сбъдне. Изпълни ме, изпълни Паметта, нека не се забрави... Изпращай съобщения, съобщения За това, което ще се случи някой ден... Убежище за мен, убежище за Уморения. Ще се забравя в съня си. Прекрасен живот, прекрасен... Събирай узрелите плодове... Изгаря в синьо и червено Вътре, което е видяло светлината към светлината. Последно нещо. Всичко. Последното Завършено... Отново започнато... С богатството на душата се засява наследството. Тайната на зачатието... ***Още нито дума за пролетта, Въпреки че през прозореца всичко отново цъфти... Каква е пролетта, Когато е време да мечтаеш и да живееш... Когато цъфти и ухае величествено... И Слънцето грее с ярка светлина... Когато в небесните висини тревата-жерав плаче... Когато животните се събраха На познато тайно място... Когато се случи чудото на живота, В която всеки има право да строи... В която всеки има право да говори, Където няма две в една двойка... Където няма две, но има Едно, В което „да“ включва „но ” ... В която аз съм венецът на Творението, Където има безкрайност на повторението... Вечността има свой поглед върху всичко - Самата душа е безценно съкровище. ***Земята е топка, земята е кръгла... Кожата е бяла, или тъмна... Земята се върти, земята се върти, И в кръг тича, в кръг. Майко Земя, вярна Земя... Мрак пълзящ, най-гадна Майко Земя и Господарко, аз ще вървя покрай теб и по ръба. Земята е дълга, необятна... Навесът е светъл, същността е спретната. Земята се върти... Земята се мята... Да си помогнеш, да се справиш. ***Черното е бяло. Кой не разбира? Неподредено тъмно петно. Черно в бяло, бяло в черно, Границите са ясно видими. Това означава, че той е безполезен и мислите му са болни от болест. Бяло в бяло: игра, палитра... Частите се стремят да се слеят Гениалното е просто, не хитро, Като чувства, любов, чар... Черно в черно, като нощното небе... И звездите са. като точици по нея, Които белеят на „черна орница...” Или стига толкова? ***Розовото фламинго е нечия съдба, Спомен от пророчески сънища... Давайки живот в труд до пот Да проумееш правата и основите. Движение с ръка и ръка Под отмерено шумолене и плясък на криле... Сравнете изяществото на елен лопатар, С реещи се в синевата орли. Животът ще смири някого сурово, Някой горе или долу до супернова звезда, Където вечният живот е главната награда... Фламингото е розово, за някои е птица, Но за мен, сивокосото, Измислено от. Вечност? Беше? Или си сънувал своя земен пратеник на съдбата. *** Вариации на тема... Вариации на тема на вселената, Вариации в проза и песен, Дадени в безкрайно пространство, Слети и събрани заедно. Обединени и събрани, за да не бъде завършена книга, Смилане там, където е най-високата степен, Към чисти, ярки смени. Фигурите са готови за битка, Водени от мъдра ръка, Като части, готови да се слеят: Надежден канал с реката. И отново коренът на пророчеството ще разкрие мистерии и митове, ще цъфтят вълшебни зори, легенди и приказки на скитите. ***Светът е пълен със слухове, "Ох", "Аах", "Аах"... Светът е изпълнен с молитва, Купчина воня с чистота. Светът е изпълнен със стон, магьосничество, отвореният свят е затворен, като ковчег е вкопан в земята. Какво следва? И с кого, В изграждането на „засукани” схеми? Какво следва? И какво, ако там има само тъмнина? Къде е изходът? Той е - Добра вест в сърцето. ***Навън пак вали... На последната линия съм. Наистина къде? Къде е лъжата в пълното „ти“. Птиците се стичат отново през пролетта в родните места... Кръгът се затвори.