НЕ ЗНАМ, НЕ ИСКАМ, НЯМА! „Не искам, не знам как, пак няма да успея?“ Как можем да помогнем на детето в този случай? Започваме да го учим да се облича, да рисува и да пише. И понякога се случва детето да не иска да направи нещо. Той казва: "Няма да рисувам, не мога да го направя!", "Няма да се науча да карам кънки, пак няма да мога." Това нежелание да се направи каквото и да било се появява, защото детето се страхува от провал. В психологията има два вида мотивация: 1. мотивация за постижения, 2. мотивация за избягване на провал. Естествено, всички хора искат да бъдат успешни в своите начинания. Хората, които имат доминиращ мотив за постижение, са склонни да избират задачи, с които могат да се справят. Това са задачи със средна трудност или леко повишена. Тоест те сравняват своите желания и възможности, опитват се да постигнат резултати, но се случва да могат да направят това, което искат. Хората, чийто доминиращ мотив е да избегнат провал, се характеризират с тревожност. Те се страхуват от провал, тъй като преживяването на провал е травматично преживяване, затова избират две стратегии: 1. цел, която е твърде проста и лесна за постигане; твърде трудна цел. В първия случай човек лесно се справя със задачата, чувства се успешен и се задоволява с малко. Във втория случай човек не успява да се справи с твърде трудна за него задача, а в този случай е лесно да преживее неуспеха, защото... целта очевидно беше невъзможна. В резултат на това той не се чувства неуспешен. Как да мотивираме децата да успеят? Как да ги научим да преодоляват трудностите, е да не сравняват детето си със себе си като дете („На твоята възраст вече знаех как да си връзвам връзките на обувките“) или с други деца („Дима вече“? знае как да кара двуколесен велосипед, а вие още не“) и т.н. Защо не трябва да сравнявате детето си с други хора? Защо това е опасно? Майката на шестгодишната Дина я заведе на психолог заради нейното непослушание. Учителите в детската градина се оплакаха, че момиченцето е непослушно. А самата Дина, още на втората среща с психолога, каза за себе си: „Аз съм лошо, палаво момиче“. Дина е мило, открито момиче. Още от първата среща Дина, оглеждайки се в кабинета, започна да разпитва психолога за други деца, които идват тук. Ако вземеше играчка, преди да играе, тя винаги питаше: „Други деца играят ли с тази играчка?“ Когато Дина се качи на спортния комплекс, преди да се спусне по пързалката, тя попита: „Други деца ли се пързалят така?“ Такива въпроси бяха постоянни. Момичето се сравняваше с другите; беше й трудно да направи нещо сама. В разговор с майка ми се оказа, че майка ми обикновено използва такава образователна техника като „образование чрез пример“. А именно, всеки път, когато Дина правеше нещо, което майка й не харесваше, майка й намираше някой в ​​​​обкръжението си и го поставяше (дете или възрастен) като пример за Дина. Например, ако Дина се изцапа на разходка, майка й ще каже: „Но Таня винаги е чиста“. Дина не знаеше буквите, майка й, вместо да се научи да чете и пише, тя каза: „А Лена е на пет години и той вече знае как да чете.“ И така нататък. Във всичко беше така. Оказа се, че винаги има по-добри. А Дина винаги се оказваше най-лошата. И учителите в детските градини постоянно дават едни деца за пример на други. И само Дина (и няколко деца) никога не се оказа модел за подражание за тях. Дина определи себе си като лошо, непослушно момиче. Така й беше по-лесно. СРАВНЯВАЙТЕ ДЕТЕТО САМО СЪС СЕБЕ СИ! Какво стана с Дина? Тя не осъзнава достатъчно себе си като личност, не възприема собственото си „аз“. Тя преживява себе си само чрез сравнение с другите. Това е доста неблагоприятна ситуация за едно дете, но как можете да научите детето да осъзнава собственото си „Аз“, без да прибягвате до сравнение? Когато работите с деца в предучилищна възраст, предлагам на родителите техниката „Когато бяхте малки“. Тази техника помага на детето да види какво е научило през годините от живота си и да види перспективата за растеж. Същността на техниката е много.