Автор Евгений Якушев Напоследък все по-често чуваме от различни психотреньори и всякакви треньори, че трябва да си поставиш цели, да постигнеш нещо и тогава ще успееш . Наблюдателната практика обаче показва напълно противоположен процес. Човек си поставя цел, която в една или друга степен му е наложена от обществото или треньор на „успеха“, и тръгва на път, за да я постигне. Минават месеци и дори години, човек наистина се променя и натрупва безценен опит. В същото време търсеното не му носи никакво удоволствие и само го обърква още повече. Появява се нова цел и нов път и така до дълбока старост. Животът минава, но щастие все още няма. Каква е уловката тук? Какво пречи на човек да почувства и осъзнае, че всякакви външни действия, желания и цели просто не могат да го направят щастлив? Самата цел, независимо каква е тя, дава сила и надежда. Разбира се, няма нищо негативно в целите. Единственият проблем е, че докато живеем в мечти и цели, често не забелязваме, че животът се случва точно сега и това е тайната на днешния подкаст, посветен на тази доста смешна тема. Може да не сте съгласни с казаното, но ако прекарате 12 минути от времето си в слушане на тази информация, ще можете да погледнете по различен начин на живота си и на целите, които сте си поставили. Вероятно ще можете да откриете фалшиви цели в живота си и да обърнете внимание на вродените си вътрешни желания и стремежи, вместо да живеете това, което другите изискват от вас.