Добър ден на вас, скъпи приятели! Днес бих искал да обсъдя с вас темата за свободата. И така, какво е свободата за вас? Как го разбирате? Помислете, моля, може би сте измислили нещо подобно: свободата е, когато правя каквото искам: искам това, но искам онова! Така? Това вероятно е вярно в повечето случаи, но свободата, както казваме в нашата гещалт (и вероятно не само в нея) психологическа общност, може да се прояви и в друг, донякъде неочакван момент. Някога този момент определено стана неочакван за мен. До каква степен животът ни се състои в това да правим това, което искаме и това, което не искаме. Ако има повече от това, което не искаме, или ако е толкова съществена част от него, че не винаги е удобно, тогава можем да помислим дали нещо в живота си струва да се промени. Тук може да ми се възрази, че има такава дума "нужда" " Разбира се, съществува и без „трябва“ често не отива никъде. Но мисля, че ако по-голямата част от живота е свързана с „нуждата“ и тази нужда има малка връзка с желанието и удовлетворението, тогава резултатът е някакъв странен живот, за да постигнете същия успех, да донесете най-голяма полза на обществото, например ефективен начин е дали това, което правим за него, ни носи удовлетворение в самия процес на правенето му. Ами ако в живота ни има само „задължение” и „трябва” и нищо положително не се вижда? Някак си е тъжно да си представим такова съществуване... И какъв пример даваме на другите, ако живеем само с „трябва“? Ако всички го следват, тогава ще има общество от хора, които не са особено доволни от живота си. Ако всеки прави това, което му харесва, животът като цяло се подобрява. Тук, както виждам, балансът между „нуждая се“ и „искам“ е важен, тъй като е невъзможно да се направи без някои волеви усилия да направите живота си по-добър и да живеете като цяло. Основното е, че едното не пречи на другото, не го разваля, а постоянно тласка напред, дава сила за нови постижения И това изобщо не е егоизъм. Струва ми се, че егоизъм е, когато за сметка на другите. И ако е за себе си, а може би и за други, тогава е добре! И не е съвсем лесно да бъдеш внимателен и толерантен към другите, ако нямаш добро отношение към себе си. Така че грижата за себе си укрепва и отношенията с другите. Да, това е голяма тема! Разбира се, тук очертах само някои основни насоки. Разбира се, може да има уточнения, изключения, възражения! Споделете какво не бихте искали да правите в живота и така животът само обективно ще се подобри от това! Моите контакти можете да намерите тук. Владислав Машин, психолог..